Хумулин M3 инжекционна суспензия 100 IU/мл 5 х 3 мл Eli lilly

ХУМУЛИН М3 300 IU 3 мл. х 5

Хумулин М3 (смес) 100 IU/ml суспензия за инжектиране в патрон
инсулин-човешки)

 
Лекарствени форми:

Инжекционна суспензия в патрон/оптисет - предварително заредена писалка.

Мътна, бяла, водна суспензия.

1. Качествен и количествен състав:

Човешки инсулин, рДНК (insulin human, rDNA) (произведен чрез рекомбинантна ДНК технология. 1 ml съдържа 100 IU човешки инсулин.

1 патрон/оптисет съдържа 3 ml, еквивалентни на 300 IU.

Една IU (международна единица) отговаря на 0,035 mg безводен човешки инсулин.

Mixtard 30 и Humulin M3 се състоят от 30% разтворим инсулин и 70% протаминизиран с цел забавяне инсулин.(т.е. 30% бързодействащ и 70% интермедиерен инсулин) При Insuman Comb 25 съотношението е 25:75.

2. КЛИНИЧНИ ДАННИ:

Терапевтични показания:

Лечение на захарен диабет.

Дозировка и начин на приложение:

Представлява двуфазна формула, състояща се от бързодействащ и дълго действащ инсулин.

Предварително смесените инсулинови продукти обикновено се прилагат един или два пъти дневно, когато е необходим бърз първоначален ефект, съчетан с по-продължително действие.

Дозировка:

Дозировката е индивидуална и се определя в съответствие с нуждите на пациента.

Индивидуалните инсулинови нужди обикновено са между 0,3 и 1,0 IU/kg/ден. Дневната нужда от инсулин може да е по-висока при пациенти с инсулинова резистентност (напр. по време на пубертета или при затлъстяване) и да е по-ниска при пациенти с остатъчна, ендогенна инсулинова продукция.  

Оптимизираният гликемичен контрол при пациентите със захарен диабет отлага във времето появата на късните усложнения на диабета. Затова се препоръчва често следене на кръвната захар.
До 30 минути след инжекцията трябва да се приеме храна, съдържаща въглехидрати.

Адаптиране на дозата:

Съпътстващо заболяване, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено повишават инсулиновите нужди на пациента.

Бъбречни или чернодробни нарушения могат да намалят нуждите от инсулин.

Адаптиране на дозата също може да се наложи, ако пациентът промени физическата си активност или обичайната си диета.

Адаптиране на дозата може да се наложи и в случай, че пациентът премине от един инсулинов препарат на друг.

Приложение:

За подкожно приложение. Инсулиновите суспензии никога не бива да се прилагат интравенозно.

Прилага подкожно в бедрото или в коремната стена. Ако е удобно, могат да се използват също и глутеалната област или областта на делтоидния мускул.

Подкожната инжекция в коремната стена осигурява по-бърза абсорбция, в сравнение с другите инжекционни места.

Инжектирането в повдигната кожна гънка намалява риска от непреднамерено интрамускулно инжектиране.

Иглата трябва да се задържи под кожата поне за 6 секунди, за да сте сигурни, че цялата доза е инжектирана.

Местата на инжектиране трябва да се сменят в рамките на дадена анатомична област, за да се предотврати липодистрофия.

Противопоказания:

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Хипогликемия.

Специални предупреждения за употреба:

Недостатъчното дозиране или преустановяване на терапията, особено при диабет тип 1, могат да доведат до хипергликемия.  

Обикновено, първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно, за период от няколко часа или дни. Включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит и дъх с мирис на ацетон.

При пациенти с диабет тип 1, нелекуваната хипергликемия може да доведе до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.

Хипогликемия може да възникне, ако инсулиновата доза превишава инсулиновите нужди на пациента.

Пропускане на хранене или непланирана, тежка физическа активност могат да доведат до поява на хипогликемия.  

Пациенти, при които има съществено подобрение на кръвно-захарния контрол, напр. в резултат на интензифицирано инсулиново лечение, може да почувстват промяна в своите нормални предупредителни симптоми на хипогликемия, за което съответно те трябва да бъдат уведомени.

Обичайните предупредителни симптоми могат да изчезнат при пациенти с дългогодишен диабет.

Преминаването на пациенти на друг тип или друга марка инсулин трябва да става под строг лекарски контрол. Промените в концентрацията, марката (производителя), типа (бързодействащ, с двуфазно действие или дълго действащ инсулин и т.н.), произхода (животински, човешки или инсулинов аналог) и/или метода на производство (рекомбинантна ДНК технология или инсулин от животински произход) могат да наложат коригиране на дозата. В случай, че е необходимо коригиране на дозата при преминаването на пациентите на смесен инсулин, това може да стане още при първата доза или през първите няколко седмици или месеци на лечението.
Както при всяко инсулиново лечение, могат да се получат реакции на мястото на инжектиране, които включват болка, сърбеж, уртикария, подуване и възпаление. Непрекъснатото редуване на мястото на инжектиране в рамките на дадена област, може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции. Реакциите обикновено отзвучават за няколко дни до няколко седмици.

Малък брой пациенти, които са изпитали хипогликемични реакции след преминаване от инсулин от животински произход съобщават че, ранните предупредителни симптоми на хипогликемия са били по-слабо изразени или различни, в сравнение с тези, по време на лечението с предишния инсулин.
Преди пътуване между различни часови зони, пациентът трябва да бъде посъветван да се консултира с лекар, тъй като това може да наложи приложение на инсулин и приемане на храна в друго време.
Инсулиновите суспензии не трябва да се използват с инсулинови инфузионни помпи.

Лекарствени и други взаимодействия:

Вещества които могат да намалят инсулиновите нужди:

Перорални хипогликемизиращи средства (ПХС), инхибитори на моноаминооксидазата (MAO- инхибитори), неселективни бета-блокери, инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим
(АСЕ-инхибитори), салицилати, алкохол, анаболни стероиди и сулфонамиди.

Вещества които могат да увеличат инсулиновите нужди:

Перорални контрацептиви, тиазиди, глюкокортикоиди, тиреоидни хормони и бета- симпатикомиметици, растежен хормон и даназол.
Бета-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия и да забавят възстановяването от нея.  

Октреотид/ланреотид могат както да понижат, така и да повишат инсулиновите нужди.

Алкохолът може да усили и удължи хипогликемизиращото действие на инсулина.

Приложение по време на бременност и кърмене:

Няма ограничения по отношение на лечението на диабета с инсулин по време на бременност, тъй като инсулинът не преминава през плацентарната бариера.

Както хипогликемията, така и хипергликемията, които могат да възникнат при пациенти с незадоволителен контрол на диабетната терапия, увеличават риска от малформации и смърт in utero. Поради това се препоръчва засилен контрол на лечението на диабета, когато се планира бременност и по време на бременността.

Обикновено през първото тримесечие на бременността инсулиновите нужди намаляват и впоследствие се повишават през второто и третото тримесечие.
След раждането инсулиновите нужди бързо се възвръщат до нивата преди забременяването.

Инсулиновото лечение на кърмещата майка не е свързано с риск за бебето. Може, обаче, да се наложи адаптиране на дозировката.

Влияние върху способността за шофиране и работа с машини:

В резултат на хипогликемия, способността на пациента да се концентрира и реагира може да се влоши. Това би могло да представлява риск в ситуации, при които тези способности са от съществено значение (напр. шофиране или работа с машини).

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за предотвратяване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно за тези от тях, които имат намален или липсващ усет за предупредителните признаци на хипогликемия или имат чести епизоди на хипогликемия. При такива случаи трябва внимателно да се прецени доколко е препоръчително шофирането.

Нежелани лекарствени реакции:

Както и при другите инсулинови продукти, по принцип хипогликемията е най-често настъпващата нежелана реакция. Тя може да настъпи, ако инсулиновата доза е прекалено висока спрямо инсулиновите нужди. Тежката хипогликемия може да доведе до изпадане в безсъзнание и/или гърчове и може да предизвика временно или трайно увреждане на мозъчната функция или дори смърт.

Нарушения на нервната система:

Нечести – Периферна невропатия;

Бързото подобрение на кръвно-захарния контрол може да доведе до състояние наречено “остра болкова невропатия”, което обикновено е обратимо.

Нарушения на очите:

Много редки – Рефракционни нарушения;

При започването на инсулинова терапия могат да възникнат рефракционни аномалии.

Обикновено тези симптоми са с преходен характер.

Нечести – Диабетна ретинопатия;

Дълготрайно подобрения гликемичен контрол намалява риска от прогресия на диабетната ретинопатия. Независимо от това, интензифицирането на инсулиновото лечение с рязко подобрение на гликемичния контрол може да доведе до временно влошаване на диабетната ретинопатия.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:

Нечести - Липодистрофия;

Липодистрофия може да възникне на мястото на инжектиране, ако не се сменят местата на инжектиране в дадена област.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:

Нечести – Реакции на мястото на инжектиране;

Реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, подуване, сърбеж, болка и хематом на мястото на инжектиране) могат да възникнат по време на инсулиновото лечение. Повечето реакции обикновено са преходни и по правило изчезват в хода на лечението.

Нечести – Оток;

При започване на инсулиновата терапия може да възникне оток. Тези симптоми обикновено са с преходен характер.

Нарушения на имунната система:

Нечести – Уртикария, обрив;

Много редки – Анафилактични реакции;

Симптомите на генерализирана свръхчувствителност могат да включват генерализиран кожен обрив, сърбеж, потене, стомашно-чревни смущения, ангионевротичен едем, затруднено дишане, сърцебиене, понижено кръвно налягане и прилошаване/загуба на съзнание.

Генерализираните реакции на свръхчувствителност са потенциално животозастрашаващи.

Предозиране:

При инсулина не може точно да се определи предозиране.

Хипогликемията може да прогресира в следните последователни фази:  

Леки хипогликемични епизоди се преодоляват с перорален прием на глюкоза или храни, съдържащи захар. Ето защо се препоръчва диабетиците да носят със себе си захар на бучки, сладки, бисквити или плодов сок със захар.

Тежки хипогликемични епизоди, при които пациентът е изпаднал в безсъзнание, може да се лекуват с глюкагон (0,5 до 1 mg), приложен интрамускулно или подкожно от обучено лице, или с глюкоза, приложена интравенозно от медицински специалист.

Интравенозното приложение на глюкоза е необходимо също и ако до 10-15 минути пациентът не реагира на инжекцията с глюкагон.

След като пациентът се върне в съзнание, се препоръчва да му се дадат въглехидрати през устата, за да се предотврати повторна хипогликемия.

3. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ:

Фармакокинетични свойства:

В кръвната циркулация инсулинът има време на полуживот няколко минути.

Следователно профилът на действие на инсулиновия препарат във времето се определя единствено от абсорбционните му арактеристики.

Този процес се повлиява от някои фактори (напр. доза на инсулина, път и място на инжектиране, дебелина на слоя подкожна мастна тъкан, тип диабет). Затова се наблюдават значителни различия във фармакокинетиката на инсулинновите продукти, както между отделните пациенти, така и при един и същи пациент.

Абсорбция:

Абсорбционният му профил е резултат от смесването на инсулинови продукти с бърза и с удължена абсорбция. Максималната плазмена концентрация на бързодействащия инсулин се достига в рамките на 1,5–2,5 часа след подкожно приложение.

Разпределение:

Не се наблюдава значително свързване с плазмени протеини, освен с циркулиращи антиинсулинови антитела (ако са налични).

Метаболизъм:

Установено е, че човешкият инсулин се разгражда от инсулинпротеаза или инсулин- разграждащи ензими и вероятно от протеин дисулфид изомераза. Предполагаеми са няколко места на разцепване (хидролиза) в молекулата на човешкия инсулин; нито един от образуваните след разцепването етаболити не е активен.

Елиминиране:

Терминалният полуживот се определя от скоростта на абсорбция от подкожната тъкан. Поради това, терминалният полуживот (t½) е по-скоро мярка за абсорбцията, отколкото за елиминирането per se на инсулина от плазмата (t½ на инсулина в кръвообръщението е няколко минути). Изследванията са установили, че t½ е приблизително 5-10 часа.

Фармакодинамични свойства:

Фармакотерапевтична група:

Инжекционни инсулини и аналози, с интермедиерно действие, комбинирани с бързодействащи, инсулин (човешки).

Понижаващото кръвната захар действие на инсулина се дължи на улесненото навлизане на глюкозата в мускулните и мастните клетки след свързването му с инсулиновите рецептори в тези клетки и едновременното потискане освобождаването на глюкоза от черния дроб.

Действието на инсулина настъпва до ½  час, достига максимален ефект в рамките на 2-8 часа и цялата продължителност на действието му е до 24 часа.

4. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ:

Срок на годност:

30 месеца при съхранение между 2°С - 8°С.

6 седмици при употреба или когато се носи като резервен (под 30°С).

Специални условия за съхранение:

Преди употреба: да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С).

Да не се съхранява в, или прекалено близо до камерата за замразяване или охлаждащия елемент.

Да не се замразява.

По време на употреба: да не се съхранява в хладилник.

Да не се съхранява над 30°С.

Съхранявайте патрона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

Да се пази от прекомерна топлина и слънчева светлина.

Препоръки при употреба

Инсулинови продукти, които са замръзвали, не трябва да се използват.

След изваждане на инсулина от хладилника, се препоръчва той да се остави да достигне стайна температура (под 25°С) преди ресуспендиране на инсулина, според инструкциите за първоначална употреба.

Инсулинови суспензии не трябва да се използват, ако не изглеждат равномерно бели и мътни след ресуспендиране.

Последната редакция на листовката може да намерите на страницата на Изпълнителна агенция по лекарствата: bda.bg