Алергична астма: симптоми и лечение

Бронхиалната астма е възпалително заболяване на дихателните пътища (хронично). Алергичната бронхиална астма е най-честата форма на заболяването. Диагностицира се при 85% от детското население на страната и 50% от възрастните.

Случва се много хора дори да не знаят, че имат такава патология. Но без навременно и висококачествено лечение проблемът само ще се влоши.

Как да разпознаем алергичната астма?

Приоритетната задача на имунната система е защитата на организма от бактериални и вирусни агенти. При хора, склонни към развитие на алергии, концентрацията на имуноглобулин Е се повишава в кръвта. В резултат на това възниква нетипична реакция към вещества, които обикновено не представляват опасност за хората: прашец, вълна, прах.

Имуноглобулин Е насърчава производството на хистамин. Това предизвиква появата на характерни алергични симптоми:

Кашлица: често суха, особено през нощта или рано сутрин.
Хрипове: свиркащи звуци при дишане, забележими особено при издишване.
Стягане в гърдите: усещане за налягане или дискомфорт в гръдния кош.
Трудности при дишане: осезаем недостиг на въздух, който може да варира по интензивност.

Признаците на алергична астма варират по тежест, честота на поява и зависят от контакт с различни алергени и други провокиращи фактори. Те зависят и от избраното противоастматично лечение, броя и тежестта на съпътстващите заболявания. Най-често симптомите на астма се появяват през нощта или в ранните сутрешни часове, както и след физическо натоварване, което води до намаляване на физическата активност на пациентите. Възпалителните промени в бронхиалното дърво и хиперреактивността на дихателните пътища са основните патофизиологични признаци на алергична астма.

Кои са причините за алергична астма?

Следните фактори могат да предизвикат алергичен астматичен пристъп.

Генетична предразположеност

Развитието на алергична астма зависи от взаимодействието на различни гени и фактори на околната среда. Гените, които влияят върху появата на заболяването, включват гени за Т-лимфоцити тип 1 и 2 (T h 1 и T h 2), имуноглобулини Е (IgE), интерлевкини (IL-3, IL-4, IL-5, IL- 9, IL-13), гранулоцитно-моноцитен колония-стимулиращ фактор (GM-CSF), тумор некрозис фактор-алфа (TNF-α), както и гена ADAM33, който регулира производството на цитокини и е отговорен за стимулирането на гладката мускулатура на дихателните пътища и деленето на фибробластите.

Други предразполагащи фактори включват:

пол (в ранна детска възраст момчетата са по-склонни да се разболеят, след 12 години - момичета);
наднормено тегло;
поленови, гъбични, вирусни и бактериални алергени;
инфекции на дихателните пътища

Алергени

Страдащите от алергии имат много чувствителни дихателни пътища, които реагират остро на излагане на такива вещества. В резултат на това възниква спазъм в бронхите, стесняване на лумена в тях. И всичко това е придружено от освобождаване на вискозна слуз. Различни алергени, като прах, полен, косми от домашни любимци и др., са основни тригери за алергичните реакции, водещи до астматични пристъпи.

Кои са стъпките за справяне с алергичната астма?

Алергичната астма е клинична диагноза, която се установява от лекар, като се вземат предвид оплакванията, анамнестичните характеристики на пациента, функционалните диагностични методи, отчитащи степента на обратимост на бронхиалната обструкция, специално изследване за наличие на алергопатология и диференциална диагноза. с други заболявания с подобни оплаквания. Началото на заболяването най-често настъпва на възраст от 6 години, по-рядко след 12 години. Но може да се появи и в по-късна възраст.

Диагностициране

Ранното диагностициране на алергична астма е от особена важност. То включва провеждане на тестове и оценка от специалист. Кожни тестовете или измерванията на функцията на белите дробове са стандартни методи за потвърждаване на диагнозата.

Лечение

За съжаление, съвременната медицина не може да излекува пациент от бронхиална астма, но всички усилия се свеждат до създаването на терапия, която запазва качеството на живот на пациента. В идеалния случай при контролирана астма не трябва да има симптоми на заболяването, стойностите на спирометрията трябва да останат нормални и да няма признаци на патологични промени в долните части на белите дробове.

Медикаменти: бързодействащи инхалатори и дългодействащи бронходилататори са основни в арсенала за контрол на астматичните симптоми.
Имунотерапия: тази терапия може да бъде подходяща за хора със сериозни алергии, като се цели укрепване на имунната система и намаляване на чувствителността към алергени.

Превенция на астматични пристъпи

Превенцията на астматични пристъпи е критична за поддържането на качеството на живот на хората, страдащи от алергична астма. Ключът към ефективната превенция е в минимизирането на контакта с тригерите, които могат да предизвикат астматичен пристъп. Ето някои от основните стратегии, които могат да помогнат:

Избягване на алергени: алергени като полен, домашен прах, животински пърхот и плесен често са причина за астматични пристъпи. Избягването на тези алергени може да включва мерки като поставяне на антиалергични калъфки за възглавници и матраци, редовно пране на спалното бельо в гореща вода и поддържане на ниска влажност в дома.
Почистване на въздуха в дома: използването на високоефективни въздушни филтри (HEPA филтри) може да помогне за намаляване на количеството алергени в дома. Редовната подмяна на филтрите на климатичните системи и пречиствателите на въздуха също е важна за поддържането на чист въздух в помещенията.
Избягване на дим и прах: димът от цигари и други източници може сериозно да влоши симптомите на алергична астма. Необходимо е да се избягва пушенето в закрити помещения и близост до пушачи. Също така, използването на маски при почистване или в прашни среди може да намали риска от пристъп.
Поддържане на здравословен начин на живот: редовните упражнения могат да подобрят дихателната функция и общото здравно състояние. Въпреки това, важно е да се избягват активности на открито през дни с високи нива на алергени или замърсяване на въздуха.
Планиране според метеорологичните условия: промените във времето могат да повлияят на симптомите на алергична астма. Хладният и влажен въздух може да предизвика пристъп, така че важно е да се следи метеорологичната прогноза и да се планират дейности спрямо това.

Ефективната превенция на астматични пристъпи изисква ангажираност и активни усилия за контролиране на околната среда, както и промени в личните навици и поведение. Сътрудничеството с медицински специалист за разработване на индивидуален план за управление на астмата също е от съществено значение за минимизиране на въздействието на това заболяване върху ежедневието.