Екип Аптеки Гален

Колагенът и глюкозаминът са две от най-често обсъжданите добавки за хрущял и стави, но действат по различен начин и имат различна научна подкрепа. Обобщено: колагеновите деривати (особено хидролизиран колаген и неденатуриран тип II колаген) показват умерени, но последователни данни за намаляване на болка и скованост при остеоартрит и подобряване на подвижността, докато за глюкозамина (дори като глюкозамин сулфат с хондроитин) резултатите са по-противоречиви и големите ръководства често не го препоръчват рутинно.

Изборът „кое е по-добро“ зависи от диагнозата, степента на износване, придружаващите заболявания и лекарствата, които приемате, като винаги трябва да се обсъжда с лекар.

Най-честите грешки при прием на пробиотик с антибиотик са свързани с неправилно време на приема, неподходящ избор на щамове, твърде кратка продължителност, пренебрегване на пребиотиците и самолечение без лекарски контрол. Това може да намали ефекта на пробиотика, да не предпази от антибиотично-асоциирана диария и да забави възстановяването на чревната флора и имунната система.

Невралгията представлява вид невропатна болка – силна, „стрелкаща“ или пареща, която следва хода на увреден или раздразнен нерв. Често е пристъпна, може да се съчетава с изтръпване и мравучкане и значително нарушава качеството на живот. Лечението обикновено включва специализирани медикаменти (антидепресанти, антиконвулсанти), физиотерапия, понякога блокади или хирургия и почти винаги изисква преглед при невролог.

Противовъзпалителната диета не е строг режим, а начин на хранене, който намалява хроничното възпаление в организма, подпомага имунната система и понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, артрит и други хронични състояния. Основата ѝ са плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти и полифеноли, риба с омега-3 мастни киселини, ядки, семена и противовъзпалителни подправки.

Този модел на хранене е най-близък до средиземноморската диета, за която има все повече доказателства, че снижава маркерите на възпаление в кръвта и подпомага дългосрочното здраве.

Световъртежът сам по себе си не е заболяване, а симптом – може да стои както зад сравнително безобидни състояния като дехидратация или ниско кръвно, така и зад сериозни проблеми като инсулт, ритъмно нарушение на сърцето или заболяване на вътрешното ухо.

Най-общо той включва усещане за „залюляване“, нестабилност, вертиго (усещане, че вие или стаята се върти), често със съпътстващо гадене, повръщане, шум в ушите или главоболие.

При всякакъв внезапен, силен, необясним или придружен от неврологични симптоми световъртеж трябва бързо да потърсите лекарска помощ, а при съмнение за инсулт или инфаркт – спешно отделение.

Шумът в ушите, известен още като тинитус, представлява усещане за звук без реален външен източник. Най-често се описва като звънене, пищене, бучене или пулсиране, което може да бъде постоянно или периодично. Тинитусът сам по себе си не е заболяване, а симптом, който сигнализира за промени в слуховата система или за други съпътстващи състояния.

Първите стъпки към облекчение включват преглед при УНГ или аудиолог с аудиометрия, измерване на кръвното налягане и оценка на приеманите лекарства. Според причината могат да се приложат доказани методи като когнитивно-поведенческа терапия, слухови апарати при загуба на слух и звуково обогатяване за по-лесна адаптация.

При плексит студената терапия е най-подходяща в началото – при остра, внезапна болка и наличие на подуване, тъй като подпомага овладяването на възпалението и намалява отока. Топлината се прилага на по-късен етап – при подостри или хронични оплаквания, когато основната цел е отпускане на мускулите, редуциране на схващането и стимулиране на кръвообращението. Важно е изборът между топло и студено да се прави според стадия на състоянието, конкретните симптоми и препоръките на лекар или физиотерапевт, а не чрез самолечение.

През зимата е особено важно да се поддържа устойчив имунитет чрез разнообразно и богато на хранителни вещества хранене – десет конкретни храни могат да окажат значителна подкрепа на имунната система, когато са включени като част от балансиран режим.

В следващите редове ще разгледаме кои са тези, които могат да подпомогнат защитните сили на организма през студените месеци като част от балансирано хранене.

Себорейният дерматит е хронично, незаразно кожно заболяване, което причинява зачервяване, лющене, мазни люспи и пърхот по скалпа, лицето и други „мазни“ зони.

Лечението у дома обикновено включва специализирани шампоани, щадяща грижа за кожата, овлажняване и някои доказано полезни допълващи подходи, но при по-тежки или упорити оплаквания е важно да се потърси дерматолог.

Цирозата на черния дроб е хронично и прогресивно заболяване, при което нормалната чернодробна тъкан постепенно се заменя с фиброзна (белези). Това води до нарушаване на основните функции на органа – пречистване на кръвта, метаболизиране на вещества, производство на жлъчка и кръвосъсирващи фактори.

В ранните стадии симптомите често са леки или липсват, но с напредването на заболяването се появяват сериозни прояви като умора, гадене, жълтеница, асцит (течност в корема), оток на краката и обърканост. Именно ранното разпознаване на тези признаци дава шанс за навременна диагностика, лечение и забавяне на прогресията на цирозата.

През зимата напуканата кожа на ръцете е много чест проблем – студеният въздух, ниската влажност, отоплението, честото миене със сапун и състояния като екзема и дерматит увреждат защитната бариера на кожата и водят до сухота, зачервяване и болезнени цепнатини.

Правилната комбинация от нежно измиване, редовна хидратация с подходящ крем, защита с ръкавици и корекция на навиците обикновено е достатъчна, за да възстанови кожата и да предотврати ново напукване, а при по-тежки случаи е важно да се потърси дерматолог.

Разбирането на това колко калории са ни необходими всеки ден е ключово за поддържане на стабилно тегло, добро здраве и балансиран хранителен режим. Калорийният прием не е еднакъв за всички – той се влияе от възрастта, пола, метаболизма, нивото на движение и дори от общото състояние на организма. Затова препоръчителните стойности, като 2 000 kcal/ден за жени и 2 500 kcal/ден за мъже, служат само като отправна точка, а не като универсално правило за всички.

В следващите редове ще разгледаме какво стои зад тези числа – как организмът използва енергията, как калориите влияят върху теглото, каква роля имат макронутриентите и къде са разумните граници, когато говорим за отслабване, поддържане или качване.