Херпес зостер: ранни симптоми и рискови фактори

Херпес зостер: ранни симптоми и рискови фактори

Херпес зостер (шингълс) е реактивация на вируса варицела-зостер (същият, който причинява варицела). Най-често започва с болка, парене, сърбеж или мравучкане в ограничена зона на кожата, а обривът се появява след няколко дни и обикновено е само от едната страна на тялото.

При съмнение е важно да се потърси медицинска консултация възможно най-рано, защото антивирусното лечение има най-голяма полза, когато започне рано (в първите 72 часа от обрива).

Ранни симптоми на херпес зостер

В ранния стадий на херпес зостер, преди появата на видим кожен обрив, оплакванията обикновено се проявяват по хода на засегнат нерв, който инервира определена кожна зона. Именно поради това симптомите са ясно ограничени в конкретна област и често се възприемат като нетипични за обичайно кожно заболяване.

Най-характерните ранни признаци обикновено включват:

  1. Болка, парене, повишена чувствителност или усещане, наподобяващо електрически импулси, локализирани в малка зона

Тези оплаквания могат да се появят от един до няколко дни преди обрива и в много случаи представляват първия признак на заболяването.

  1. Сърбеж, мравучкане или изтръпване на мястото, където впоследствие се развива обривът

Някои пациенти описват усещането като неприятно боцкане или „нащърбване“ на кожата.

  1. Общо неразположение

Възможно е да включва главоболие, отпадналост и понякога повишена телесна температура, предхождащи кожните промени.

Разпознаването на тези ранни прояви е от съществено значение, тъй като те могат да насочат към херпес зостер още преди обривът да стане видим. При наличие на силна, необяснима и ясно локализирана болка е препоръчително да се има предвид тази диагноза, особено при по-възрастни хора и при лица с отслабена имунна система.

Развитие на характерния обрив

След т.нар. продромален период, характеризиращ се с болка и сетивен дискомфорт, обикновено се развива кожен обрив с относително типично протичане. В повечето случаи той се появява като линейно разположена ивица от едната страна на тялото, най-често по гръдния кош, но е възможно да засегне и лицевата област.

Развитието на обрива обикновено преминава през няколко последователни етапа:

  • първоначално се наблюдават зачервяване и болезненост в ясно ограничена зона на кожата;
  • впоследствие се формират групирани мехурчета, изпълнени с бистра течност;
  • с времето мехурчетата засъхват и се покриват с корички;
  • коричките обикновено се образуват в рамките на около 7–10 дни, а пълното отзвучаване на кожните промени настъпва за приблизително 2–4 седмици.

За по-добра ориентация, следната таблица обобщава типичните фази на протичане:

Етап

Какво може да се наблюдава

Времеви ориентир

Продромален (преди обрива)

болка, парене, мравучкане, понякога повишена температура или общо неразположение

1–няколко дни преди появата на обрива

Ранен обрив

зачервяване, повишена чувствителност, начало на образуване на мехурчета

непосредствено след продромалния период

Мехурчета и корички

групирани мехурчета, които постепенно преминават в корички

коричките често се формират в рамките на 7–10 дни

Отзвучаване

отпадане на коричките и възстановяване на кожата

обща продължителност около 2–4 седмици

След появата на обрива рискът от усложнения и от продължителна нервна болка значително намалява, когато лечението бъде започнато своевременно. Поради това навременната консултация със специалист има съществено значение за по-благоприятното протичане на заболяването.

Важно: При поява на обрив в областта около окото, при нарушено зрение, силна болка в очната област или обрив по челото и носа е необходима спешна медицинска оценка, тъй като съществува риск от засягане на окото (херпес зостер офталмикус).

Основни рискови фактори

След преболедуване от варицела вирусът варицела-зостер не се елиминира напълно от организма, а остава в неактивно състояние в нервната система. При определени условия той може да се реактивира години по-късно и да доведе до развитие на херпес зостер. Индивидуалният риск не е еднакъв за всички и зависи основно от възрастта и състоянието на имунната система.

Сред най-съществените рискови фактори се открояват:

  1. По-напреднала възраст

Вероятността от развитие на херпес зостер и от възникване на усложнения нараства с възрастта, като по-висок риск се наблюдава при по-възрастните групи от населението.

  1. Отслабена имунна система вследствие на заболяване

Заболявания, които компрометират имунния отговор, като някои онкологични състояния (например левкемия и лимфом) или HIV инфекция, значително увеличават риска от реактивация на вируса.

  1. Имуносупресивни медикаменти и терапии

Приемът на лекарства, потискащи имунната система, включително системни кортикостероиди и медикаменти, използвани след органна трансплантация, също е свързан с по-висока вероятност от поява на херпес зостер.

  1. Преболедувана варицела в миналото

Херпес зостерът възниква в резултат на реактивация на вируса на варицелата, поради което основна предпоставка е предходна инфекция с варицела, дори и тя да е протекла в ранна детска възраст.

Идентифицирането на тези рискови фактори подпомага по-точната преценка на индивидуалния риск и позволява по-бърза реакция при поява на първи симптоми.

В допълнение, съществува ваксина за профилактика на херпес зостер и свързаните с него усложнения, която е определяна като безопасна и ефективна от международни здравни институции и се препоръчва при определени рискови групи.

Какво да направим при съмнение за херпес зостер?

При съмнение за херпес зостер основните цели са две: навременна медицинска оценка и ограничаване на дискомфорта и риска от предаване на вируса на хора без изграден имунитет срещу варицела.

Важно е да се уточни, че херпес зостерът не се предава като самостоятелно заболяване. Въпреки това вирусът варицела-зостер може да се предаде чрез течността от мехурчетата на засегнат човек на лица, които не са преболедували варицела и не са ваксинирани, като при тях може да се развие варицела.

Първи стъпки до консултация със специалист

До провеждането на лекарски преглед могат да се предприемат няколко разумни и безопасни действия, които не заместват медицинското лечение, но подпомагат по-бързата реакция и по-точната оценка на състоянието.

  1. Организирайте преглед възможно най-скоро

При първи съмнения е препоръчително да се потърси лекар без отлагане. Ако вече е налице обрив, прегледът е добре да се осъществи в рамките на до три дни, тъй като ранното започване на терапията е свързано с по-нисък риск от усложнения, включително продължителна нервна болка.

  1. Наблюдавайте и отбелязвайте ключови симптоми

Полезно е да се проследи кога са започнали болката и сетивният дискомфорт, кога се е появил обривът, как се развива и дали са налице температура, отпадналост, или други общи симптоми. Тази информация подпомага клиничната диагностика.

  1. Ограничете контакта на обрива с други хора

Докато са налице мехурчета или незасъхнали кожни лезии, засегнатата зона трябва да бъде покрита с чиста превръзка или дреха, като се поддържа добра лична хигиена с цел намаляване на риска от предаване на вируса.

  1. Прилагайте щадящи мерки за комфорт, без механично дразнене на кожата

От съществено значение е да се избягва разчесване или притискане на мехурчетата, тъй като това може да влоши локалното състояние и да повиши риска от вторична бактериална инфекция.

Поддържащи мерки до медицинска консултация

Като временни и обикновено безопасни мерки до преглед могат да се приложат следните подходи:

  • поддържане на обрива покрит и избягване на директен кожен контакт с хора, които не са боледували от варицела или принадлежат към рискови групи, като бременни жени, имунокомпрометирани лица и новородени;
  • често измиване на ръцете, особено след допир до обрива или смяна на превръзка;
  • избягване на пукане на мехурчетата и нанасяне на агресивни козметични или дразнещи продукти върху засегнатата зона.

Следването на тези препоръки не лекува херпес зостер, но спомага за ограничаване на разпространението на вируса и за по-спокойно протичане на състоянието до лекарската консултация.

В клиничната практика най-важна е своевременната медицинска оценка. Херпес зостерът има характерни прояви, а ранното лечение е свързано с по-добър контрол на симптомите и по-нисък риск от усложнения.

При поява на силна, необяснима и ясно локализирана болка с парене или мравучкане, последвана от обрив от едната страна на тялото, това следва да се възприеме като сигнал за незабавна консултация със специалист.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

За автора

Екип Аптеки Гален
Свързани статии
loader
Зареждане...