Най-чести грешки при прием на пробиотик с антибиотик

Най-честите грешки при прием на пробиотик с антибиотик са свързани с неправилно време на приема, неподходящ избор на щамове, твърде кратка продължителност, пренебрегване на пребиотиците и самолечение без лекарски контрол. Това може да намали ефекта на пробиотика, да не предпази от антибиотично-асоциирана диария и да забави възстановяването на чревната флора и имунната система.

Грешка №1: Неправилно време на прием

Първата и много честа грешка е пробиотикът да се приема едновременно с антибиотика или да се започне твърде късно по време на курса.

Антибиотиците нарушават баланса на чревната микрофлора, като унищожават не само патогенните, но и голяма част от полезните бактерии. Това отваря „ниша“ за развитие на антибиотично-асоциирана диария (AAD), която се среща приблизително при 5–35% от пациентите в зависимост от антибиотика и риска на пациента.

Когато пробиотикът се вземе в същия момент с антибиотика, особено ако съдържа бактериални щамове (Lactobacillus, Bifidobacterium и др.), антибиотикът може да унищожи значителна част от „добрите“ бактерии, преди да стигнат до червата. Британски болничен протокол например изрично препоръчва пробиотиците да се приемат на разстояние поне 2 часа преди или след антибиотика, тъй като приемът в едно и също време намалява ефекта им.

Освен това редица анализи подчертават, че най-добър профилактичен ефект срещу AAD се постига, когато пробиотикът се започне възможно най-рано – в рамките на първите 48 часа от старта на антибиотичната терапия.

Ето как най-често се греши с времето на приема и какво е по-подходящо:

1. Прием заедно с антибиотика

Взимане на пробиотичната капсула в същия момент с антибиотика (например и двете в 8:00 ч.) увеличава вероятността живите бактерии да бъдат унищожени в стомашно-чревния тракт и да не окажат очаквания ефект.

2. Късен старт – едва при поява на диария

Често пробиотикът се започва чак след поява на диария, газове и коремна болка. Така се пропуска профилактичният ефект – да се намали рискът изобщо да се развие антибиотично-асоциирана диария и да се съкрати продължителността на симптомите.

3. Непостоянен прием

Нередовният прием пречи на стабилното поддържане на достатъчно количество полезни микроорганизми в червата и отслабва защитата на чревната флора и имунната система.

Правилният подход е пробиотикът да се приема регулярно, по едно и също време всеки ден и да се започне възможно най-рано след първата доза антибиотик, освен ако лекуващият лекар не препоръча друго. Така се подпомага храносмилателната система, намалява се рискът от диария и се създават по-добри условия за по-бързо възстановяване на микробиома.

Прочетете още: Кога се пие пробиотик: преди или след хранене?

Грешка №2: Избор на неподходящ пробиотик

Втората голяма грешка е изборът на „произволен“ пробиотик, без да се отчита кои щамове са проучени и при каква доза имат ефект при антибиотично-асоциирана диария.

Съвременните насоки на Световната гастроентерологична организация (WGO) и Международната научна асоциация за пребиотици и пробиотици (ISAPP) подчертават, че ефектът на пробиотиците е щам-специфичен и дозозависим – не можем да пренасяме резултатите от един щам върху друг, дори да принадлежат към един и същи вид.

Анализ на Американската академия на семейните лекари показва, че пробиотиците като цяло намаляват риска от антибиотично-асоциирана диария с около 5,1% абсолютна редукция (number needed to treat ≈ 20) и посочва конкретни ефективни видове и щамове – Lactobacillus/Lacticaseibacillus, Saccharomyces boulardii, Bifidobacterium animalis subsp. lactis, Bifidobacterium longum и някои Bacillus видове.

При избор на пробиотик за прием с антибиотик е важно да се търсят няколко ключови характеристики:

1. Ясно обозначени вид и щам на етикета

На опаковката трябва да са посочени пълните имена – например Lacticaseibacillus rhamnosus GG (LGG), Saccharomyces boulardii CNCM I-745 и др., а не само общи обозначения като „Lactobacillus sp.“ или „млечно-кисели бактерии“.

2. Доказани щамове за профилактика на AAD

Систематични обзори и анализи показват, че определени щамове (например Lactobacillus/Lacticaseibacillus, S. boulardii и някои Bifidobacterium и Bacillus видове) имат най-добро доказателство за намаляване на честотата на диария, свързана с антибиотик.

3. Подходяща доза според проучванията

WGO посочва, че повечето търговски препарати осигуряват между 1 и 10 милиарда CFU на доза, но при някои продукти ефективната доза може да е по-ниска или значително по-висока – тя трябва да се базира на конкретни клинични изпитвания за съответния щам.

4. Съобразяване със здравословното състояние

Макар пробиотиците да се считат за безопасни за общата популация, при тежко имуносупресирани пациенти, при тежки сърдечни заболявания, наличие на централни венозни катетри или сериозно увреждане на чревната бариера са описани редки, но реални случаи на бактериемия и фунгемия от пробиотични щамове. В такива ситуации изборът трябва да се прави единствено от лекуващия екип.

Когато пробиотикът е подбран само по цена, маркетинг или обща репутация, без да се гледат конкретни щамове, доза и безопасност, рискът е да няма реален ефект върху диарията и възстановяването на чревната флора, а понякога и да се добави ненужен риск.

Грешка №3: Недостатъчна продължителност на приема

Третата честа грешка е пробиотикът да се спре веднага със спирането на антибиотика или дори по-рано, при първо подобрение.

Антибиотиците могат да нарушат състава на чревния микробиом за дълъг период. Преглед на данни за възстановяването на чревната флора показва, че при някои антибиотици микробиомът се нормализира след 6–8 седмици, а при други – промени могат да се задържат от 1 до 4 години. Това означава, че кратък курс пробиотик от няколко дни трудно може да компенсира такава дългосрочна дисбиоза.

В анализ за профилактика на антибиотично-асоциирана диария при възрастни се установява, че в повечето клинични проучвания пробиотиците се приемат за периода на антибиотичната терапия плюс още 7 дни след нейното прекратяване. Този подход се потвърждава и в болничен протокол на NHS, където се препоръчва пробиотикът да се започне с антибиотика и да продължи още 7 дни след края на курса.

На практика прекалено кратката продължителност води до няколко проблема за храносмилателната и имунната система:

• рискът от диария остава повишен – особено в седмиците след спиране на антибиотика, когато балансът на флората е нестабилен;
• възстановяването на бариерната функция на червата и локалния имунитет (секреторен IgA, противовъзпалителни механизми) може да бъде по-бавно;
• симптоми като подуване, газове и нестабилен стомах могат да се задържат по-дълго, дори диарията да е отзвучала.

Един по-структуриран подход към продължителността може да изглежда така (само като пример – конкретният план трябва да се уточни с лекар):

• за кратък курс антибиотик (5–7 дни): пробиотик по време на целия курс + поне 7 дни след това;
• за по-дълги курсове (10–14 дни или повече): пробиотик по време на терапията + минимум 1 седмица след нея, а при висок риск от AAD лекарят може да препоръча по-продължителен прием.

Този по-дълъг и последователен подход подпомага по-стабилното възстановяване на чревната флора и намалява вероятността от рецидивираща диария и продължителни стомашно-чревни оплаквания.

Прочетете още: Ползите от пробиотиците: защо са толкова важни за здравето ни?

Грешка №4: Пренебрегване на пребиотиците

Четвъртата грешка е да се разчита само на пробиотик, без да се обръща внимание на пребиотиците – „храната“ за полезните бактерии.

Според глобалните насоки на WGO пребиотикът е несмилаем за човека въглехидрат (например инулин, фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди), който се ферментира селективно от полезни чревни бактерии и води до благоприятни промени в състава и активността на микробиома. Тези вещества подпомагат растежа на Bifidobacterium и други „добри“ бактерии, стимулират образуването на късоверижни мастни киселини и така укрепват чревната бариера и локалния имунитет.

Комбинацията от пробиотик и пребиотик се нарича синбиотик – смес от живи микроорганизми и субстрат, който те използват, и която има доказана полза за здравето на гостоприемника.

В практиката пребиотиците най-често идват от храната. При прием на антибиотик и пробиотик е полезно в менюто да се включват естествени източници на пребиотични влакнини:

• лук, праз, чесън, праз-лук, аспержи, артишок;
• банани (особено леко зелени), ябълки, круши;
• пълнозърнести продукти – овес, ечемик, пълнозърнест хляб;
• бобови култури – леща, боб, нахут;
• храни с добавени пребиотични влакнини (инулин, FOS, GOS), когато се понасят добре.

Този тип хранене подпомага пробиотика да се „захване“ по-успешно, намалява риска от диария и подпомага по-бързото възстановяване на нормалната чревна флора и свързания с нея имунен отговор.

При пациенти с тежки чревни заболявания (например активен улцерозен колит, синдром на раздразненото черво с изразена симптоматика) или със специални диетични режими пребиотиците трябва да се обсъдят с лекуващия гастроентеролог, за да се избегне влошаване на подуването и газовете.

Грешка №5: Самолечение

Петата и най-рискова грешка е самолечението – самостоятелно решение кога и какъв пробиотик да се приема с антибиотика, без консултация с лекар или фармацевт.

Няколко важни аспекта правят самолечението проблемно:

1. Антибиотично-асоциираната диария може да бъде сериозна

В някои случаи тя се дължи на Clostridioides difficile инфекция, която може да причини тежък колит, токсичен мегаколон и дори да застраши живота. При симптоми като над 5 воднисти изхождания на ден, температура, силна коремна болка, кръв или гной в изпражненията е задължително да се потърси лекар, а не само да се „добави пробиотик“.

2. Не всички пациенти трябва да приемат пробиотици

Болнични протоколи, основани на Cochrane прегледи, препоръчват пробиотиците основно при пациенти с висок риск от AAD и определени широкоспектърни антибиотици, като изрично изключват имунокомпрометирани пациенти, такива с неутропения, остър панкреатит или други тежки състояния.

3. Има редки, но реални инфекциозни усложнения

Проучвания и казуси описват бактериемия и фунгемия, причинени от пробиотични щамове (например Lactobacillus rhamnosus, Bacillus clausii), предимно при тежко болни или имунокомпрометирани пациенти.

4. Научните насоки не са еднозначни за всички ситуации

Американската гастроентерологична асоциация (AGA) например препоръчва пробиотиците само за ограничен брой показания и подчертава, че при пациенти с нисък риск от C. difficile инфекция (главно амбулаторни пациенти) е разумно да не се използват пробиотици, ако пациентът отдава голямо значение на избягването на потенциални вреди.

Когато антибиотик се предписва от лекар, а пациентът сам решава да добави „някакъв пробиотик“, без да съобщи за това, се пропуска възможността терапията да бъде съобразена с:

• вида на инфекцията и конкретния антибиотик;
• възрастта (детe, възрастен, възрастен над 65 г.);
• придружаващите заболявания – хронични чревни, онкологични, автоимунни, метаболитни;
• имунния статус и наличието на рискови фактори за тежка диария.

Много по-безопасно и ефективно е пробиотикът и евентуални синбиотични продукти да се обсъдят с лекуващия лекар или клиничен фармацевт. Те могат да преценят дали има реална полза, да изберат щамове с доказан ефект за AAD, да определят подходящата продължителност на приема и да следят за странични ефекти.

Независимо дали се приема пробиотик, или не, при антибиотик винаги е важно да се следи стриктно лекарското предписание, да не се прекъсва терапията самоволно и при поява на изразена диария, кръв в изпражненията, температура или признаци на дехидратация да се потърси незабавно медицинска помощ.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

1. American Academy of Family Physicians. Probiotics for Preventing Antibiotic-Associated Diarrhea. Am Fam Physician. 2021;104(6). https://www.aafp.org/pubs/afp/issues/2021/1200/od1.html 
2. Kopacz K, Phadtare S. Probiotics for the Prevention of Antibiotic-Associated Diarrhea. Healthcare (Basel). 2022;10(8):1450. https://www.mdpi.com/2227-9032/10/8/1450 
3. Ferguson JR, Taylor K. Probiotics for Antibiotic-Associated Diarrhea: What, When, and How Long? Int J Clin Med. 2022;13:572–586. https://www.scirp.org/pdf/ijcm_2022120514523191.pdf 
4. Guarner F, Sanders ME, Szajewska H, et al. World Gastroenterology Organisation Global Guidelines: Probiotics and Prebiotics. J Clin Gastroenterol. https://www.worldgastroenterology.org/guidelines/probiotics-and-prebiotics 
5. Medical News Today. Antibiotic-associated diarrhea: symptoms and treatment. https://www.medicalnewstoday.com/articles/antibiotics-diarrhea 
6. Bedfordshire Hospitals NHS Foundation Trust. Protocol for the use of probiotics. 2022. https://www.bedsformulary.nhs.uk/docs/Probiotic-protocol-August-2022.pdf 
7. International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics (ISAPP). (2017). Co-prescribing probiotics with antibiotics for prevention of antibiotic-associated diarrhoea and Clostridium difficile-associated diarrhoea – A position statement. https://isappscience.org/wp-content/uploads/2019/04/Probiotic-Usage-in-Antibiotic-Associated-Diarrhoea-final1.pdf 
8. World Gastroenterology Organisation. (2011). Probiotics and Prebiotics – English guideline. https://www.worldgastroenterology.org/UserFiles/file/guidelines/probiotics-english-2011.pdf 
9. De Groote MA, et al. Infectious complications of probiotic use: A matched case–control study. Infection Control & Hospital Epidemiology. https://www.cambridge.org/core/journals/infection-control-and-hospital-epidemiology/article/infectious-complications-of-probiotic-use-a-matched-casecontrol-study/DC78296AC648694EE1F33D8746BC8581 
10. Dalal R, et al. Recurrent Lactobacillus rhamnosus bacteremia and complications in an immunocompromised patient with history of probiotic use: a case report. Cureus. https://pdfs.semanticscholar.org/b950/c1492fb6e8876de9ba25a2b02c26a4d112fa.pdf 
11. Harvard Health Publishing. (2023). Antibiotic-associated diarrhea. https://www.health.harvard.edu/a_to_z/antibiotic-associated-diarrhea-a-to-z 
12. Canadian Digestive Health Foundation. Antibiotic-associated diarrhea. https://cdhf.ca/en/antibiotic-associated-diarrhea/ 
13. CHEST Journal. When Good Things Go Bad: A Case Series of Bacteremia from Probiotics. https://journal.chestnet.org/article/S0012-3692%2819%2930279-X/fulltext 
14. Su, G. L., et al. (2020). AGA clinical practice guidelines on the role of probiotics in the management of gastrointestinal disorders. Gastroenterology, 159(2), 697–705. https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085%2820%2934729-6/fulltext