ADHD: какво означава и как се проявява при деца и възрастни?

ADHD или Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е състояние, при което мозъкът работи по-различно и човек по-трудно се концентрира, контролира импулсите си и остава спокоен. Това важи както за деца, така и за възрастни. Затова хората с ADHD често имат трудности с вниманието, подреждането на задачите, самоконтрола и понякога са по-неспокойни от другите. Тези затруднения влияят на ученето, работата и отношенията. Смята се, че около 5% от децата и около 2,5% от възрастните по света имат ADHD. 

Когато състоянието е правилно диагностицирано и се комбинират подходящи методи на лечение – терапия, медикаменти и подкрепа у дома и в училище – повечето хора могат да водят напълно нормален и пълноценен живот.

Какво е Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и как се разпознава?

В основата си това състояние не е „лошо поведение“, „мързел“ или „липса на възпитание“, а специфичен начин на работа на мозъка. При хората с ADHD:

• определени мозъчни области, свързани с внимание, планиране и контрол на импулсите, функционират по-различно;
• има различия в активността на невротрансмитери като допамин, ключов за мотивацията, вниманието и наградата;
• симптомите са трайни и излизат извън очакваното за възрастта и средата.

В ежедневието ADHD най-често се разпознава чрез три основни групи прояви – невнимание, хиперактивност и импулсивност. Тези три компонента могат да са изразени в различна степен – при някои доминира невниманието, при други – хиперактивността и импулсивността, а при трети – и двете.

Важно е да се подчертае, че не всяко разсеяно, шумно или импулсивно дете има ADHD. За да говорим за синдром:

• да има достатъчен брой симптоми на невнимание и/или хиперактивност (≥6 при деца, ≥5 при юноши и възрастни);
• симптомите да продължават поне 6 месеца;
• да са започнали преди 12-годишна възраст;
• да се проявяват в поне две среди (дом, училище, работа);
• да причиняват реални затруднения в ученето, работата или отношенията.

Точно тази комбинация (DSM-5) – трайност, тежест и влияние върху функционирането – отличава ADHD от „обикновената разсеяност“ или темпераментни особености.

Основни симптоми и прояви

Симптомите на ADHD се разделят на две основни групи – невнимание и хиперактивност/импулсивност.

Най-честите прояви на ADHD се описват така:

1. Симптоми на невнимание

Тези прояви често изглеждат като „разсеяност“, но всъщност показват трудност в управлението на вниманието:

• лесно допускане на грешки и пропускане на детайли;
• трудност да се задържи внимание при четене, слушане или разговор;
• изглежда сякаш „не слуша“;
• проблеми с организацията – недовършени задачи, хаотичен график;
• избягване на задачи, изискващи дълга концентрация;
• често губене на вещи;
• лесно разсейване;
• забравяне на ежедневни ангажименти.

2. Симптоми на хиперактивност и импулсивност

Тези симптоми често се объркват с „лошо поведение“, но всъщност отразяват затруднен самоконтрол:

• постоянно мърдане и неспокойствие;
• ставане в неподходящи ситуации;
• тичане или силно вътрешно напрежение;
• трудност да се правят тихи, спокойни дейности;
• прекалено говорене;
• прекъсване на другите;
• импулсивни действия и решения;
• нетърпение и трудност да се изчаква ред.

Когато проявите са постоянни, по-силни от очакваното за възрастта и се наблюдават в повече от една среда, вероятността да се касае за ADHD е висока.

ADHD при деца

ADHD при децата най-често се проявява още между 3 и 6 години, а за диагнозата е важно симптомите да са започнали преди 12-годишна възраст.

Съществуват три типа прояви:

1. Невнимателен тип (преобладаващо невнимание)

Този тип често остава незабелязан, особено при по-тихите деца, които по-рядко създават поведенчески проблеми, но имат затруднения в обучението:

• детето прави грешки от разсеяност и пропуска инструкции;
• изглежда, че „мечтае“ и не довършва задачите си;
• трудно се организира – губи тетрадки, домашни, учебници;
• избягва дейности, които изискват дълга концентрация.

2. Хиперактивно–импулсивен тип

Такова поведение често прави ADHD видимо за учители и родители:

• детето е постоянно в движение – става, тича, катери се;
• говори много и прекъсва другите;
• трудно чака ред;
• действа прибързано и поема ненужни рискове.

3. Смесен тип

Това е най-често срещаният вариант и често е най-предизвикателният:

• съчетават се симптоми на невнимание и хиперактивност
• детето е разсеяно, неспокойно и импулсивно.

Смесеният тип често води до най-изразени затруднения – детето има нужда от подкрепа както в ученето и организацията, така и в регулирането на поведението.

Важно е да се знае, че проблемите с концентрацията невинаги означават ADHD. Те може да се дължат на тревожност, ОКР, стрес, травма, дислексия, слухови затруднения или други фактори. Ако това не се отчете, е възможна грешна диагноза.

ADHD при възрастни

При около половината деца със СДВХ симптомите продължават и в зряла възраст. При възрастните ADHD често изглежда по-различно – външната хиперактивност намалява, но се заменя с вътрешно напрежение, а трудностите проличават най-силно в работата, организацията, финансите и отношенията.

Основни прояви при възрастни:

1. Проблеми с концентрацията и организацията:
• трудност да се задържи внимание при срещи, задачи, разговори;
• често превключване между дейности без довършване;
• усещане за хаос – неплатени сметки, много започнати проекти;
• забравяне на срокове и уговорки, губене на вещи;
• избягване на задачи, изискващи продължителен фокус.
2. Проблеми с управлението на времето:
• трудност да се подредят приоритети;
• систематично закъсняване;
• подценяване на времето, нужно за задача („time blindness“);
• чувство, че „денят минава“, без да е свършено планираното.
3. Неспокойствие и хиперактивност при възрастни:
• вътрешно напрежение и неспособност за релаксация;
• постоянно мърдане, игра с предмети;
• трудност да се стои дълго седнал;
• нужда от постоянна активност и нови проекти.
4. Неспирно говорене и импулсивно поведение:
• говорене без филтър и прекъсване на другите;
• импулсивни решения – спонтанни покупки, смяна на работа, резки действия;
• трудност със социалните граници, коментари, за които по-късно се съжалява.

Тези прояви често водят до напрежение в отношенията, финансови проблеми или ниско самочувствие.

Много възрастни изпитват облекчение, когато осъзнаят, че трудностите им не са „характер“, а част от ADHD, присъствал още от детството – и че има начини за ефективна подкрепа.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата ADHD не може да се установи с кръвен тест или бърз онлайн въпросник. Тя се поставя от специалист след обстойна оценка на поведението, развитието и ежедневното функциониране според критериите на DSM-5.

Диагностичният процес включва:

1. Интервю със специалист

Разговор за симптомите, тяхното начало и развитие, както и събиране на данни за бременност, ранно развитие, предишни заболявания и семейна история.

2. Информация от различни източници:

• при деца – родители, учители, възпитатели;
• при възрастни – партньор, близки или стари ученически документи.

3. Стандартизирани скали и въпросници

Попълват се от родители/учители или от самия човек и негови близки, за да се оцени честотата и тежестта на симптомите.

4. Физикален и неврологичен преглед

Целта е да се изключат медицински причини – проблеми със слуха, зрението, щитовидната жлеза или неврологични заболявания.

5. Оценка за други психични или обучителни затруднения

Проверяват се тревожност, депресия, обучителни разстройства, аутистичен спектър, разстройства на поведението и др. При нужда се правят допълнителни тестове.

Този цялостен подход позволява да се разграничи ADHD от състояния, които могат да изглеждат подобно, но изискват различно лечение.

Лечение и терапевтични подходи

ADHD не изчезва напълно, но симптомите могат да бъдат отлично овладени чрез комбиниран подход:

1. Медикаментозно лечение

Най-често включва стимуланти, които повишават нивата на допамин и норадреналин в мозъка и така подобряват вниманието и самоконтрола. Когато те не са подходящи или не действат достатъчно добре, се използват нестимулантни лекарства. Медикаментите облекчават симптомите само докато са в организма и не водят до трайно излекуване. Възможни са странични ефекти като намален апетит, затруднено заспиване или повишена тревожност.

2. Поведенческа терапия и психотерапия

Помагат за изграждане на умения за организация, планиране, контрол на импулсите и управление на емоциите. При децата терапията включва ясни правила, структури, награди и подкрепа в училище, докато при възрастните се работи върху управление на времето, справяне с отлагането и подобряване на взаимоотношенията. Психотерапията е полезна и когато има съпътстващи състояния като тревожност или депресия. Макар ефектът да не е мигновен, терапията изгражда устойчиви навици и стратегии, които помагат в дългосрочен план.

3. Подкрепа на родители и учители

Родителите се обучават как да управляват поведението на детето чрез ясни инструкции, структура в ежедневието и позитивно поощрение – нещо особено важно при деца до 12 години. В училище учителите могат да помогнат чрез адаптации като разделяне на задачите на по-малки стъпки, визуални напомняния и осигуряване на подходящо място за работа. Когато възрастните около детето разбират особеностите на ADHD, напрежението намалява, а ефективността на лечението значително се повишава.

4. Промени в начина на живот и добавки

Редовният дневен режим и достатъчният сън подпомагат концентрацията и самоконтрола, а физическата активност подобрява вниманието и настроението. Някои добавки – като омега-3, желязо, магнезий, цинк или L-теанин – могат да имат ефект, но основно когато е доказан дефицит. Те не заместват лечението и трябва да се приемат само след изследвания и консултация със специалист.

Лечението е индивидуално и се определя според възрастта, симптомите и нуждите на конкретния човек.

Съпътстващи заболявания и функционални увреждания

ADHD често се среща заедно с други психични или обучителни затруднения, които засилват симптомите и усложняват ежедневието.

Най-честите съпътстващи състояния са:

1. Тревожност и депресия

Постоянните трудности и критики могат да доведат до ниско самочувствие и повишена тревожност, която понякога „маскира“ истинските ADHD симптоми и ги прави по-трудни за разпознаване. Ако се лекува само тревожността, без да се установи наличието на ADHD, терапията обикновено е по-малко ефективна.

Прочетете още:

• Кои са физическите симптоми на тревожността?

• Как да разпознаем депресията?

2. Разстройства от аутистичния спектър (ASD)

При аутизъм водещи са трудностите в социалната комуникация и гъвкавостта на поведението, докато при ADHD основните проблеми са свързани с вниманието и импулсивността. Въпреки това някои прояви могат да изглеждат сходни, затова правилното разграничаване между двете състояния е ключово за избора на ефективна терапия.

3. Обучителни трудности

Обучителните трудности, като дислексия, дискалкулия и други разстройства на ученето, често се срещат заедно с ADHD. Понякога детето изглежда разсеяно в час не заради липса на внимание, а защото реално не може да чете или смята на нивото на връстниците си. Ако тези затруднения останат незабелязани, детето не получава необходимата учебна подкрепа, което допълнително задълбочава проблемите.

4. Разстройства на поведението

Част от децата проявяват силно противопоставяне, нарушават правила и често влизат в конфликти с възрастни и авторитети. Това поведение може да произтича както от импулсивността, така и от натрупани негативни преживявания. В подобни ситуации е особено важно да се работи едновременно със семейството и училището, за да се осигури последователна подкрепа.

5. Злоупотреба с вещества (при юноши и възрастни)

Злоупотребата с вещества е по-честа при юноши и възрастни с нелекувано ADHD. Част от тях използват алкохол, стимуланти или други вещества в опит да „самолекуват“ напрежението или трудностите с фокуса. Това поведение допълнително усложнява лечението и изисква внимателен, професионален подход.

Животът с ADHD е предизвикателен, но напълно управляем. Когато състоянието се разбере като неврологична особеност, а не като лична слабост, става възможно да се изгради ефективен план за подкрепа. Правилната диагноза, терапията, медикаментите и разбирането от семейството и средата дават на човек нужните инструменти да живее по-спокойно и организирано.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

• ADHD and the DSM-5 Fact Sheet – ADHD Awareness Month / American Psychiatric Association. https://www.adhdawarenessmonth.org/wp-content/uploads/ADHD-and-the-DSM-5-Fact-Sheet1.pdf
• Neurolaunch – ADHD Statistics: Prevalence and Impact. https://neurolaunch.com/adhd-statistics/
• Centers for Disease Control and Prevention (CDC) – Diagnosing ADHD. https://www.cdc.gov/adhd/diagnosis/index.html
• Centers for Disease Control and Prevention (CDC) – Treatment of ADHD. https://www.cdc.gov/adhd/treatment/index.html
• MSD Manuals – Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder (ADHD). https://www.msdmanuals.com/professional/pediatrics/learning-and-developmental-disorders/attention-deficit-hyperactivity-disorder-adhd
• MedCentral – ADHD: DSM-5 Criteria, Prevalence, Types, and Treatment. https://www.medcentral.com/behavioral-mental/adhd/assessment-diagnosis-adherence-adhd
• Sciberras E. et al. – Interventions for ADHD in childhood and adolescence: A systematic review and meta-analysis. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0272735823000296
• Bloch MH, Qawasmi A. – Omega-3 Fatty Acid Supplementation for the Treatment of Children With ADHD. https://www.sydneykidsclinic.com.au/uploads/5/1/8/8/51881123/omega-3_fatty_acid_supplementation_for_adhd.pdf
• Young GS, Conner TS, Chiang JJ. Role of Polyunsaturated Fatty Acids, Iron, Magnesium, and Zinc in ADHD: A Review. https://link.springer.com/article/10.1007/s11920-017-0762-1

Verywell Health – ADHD vs. Autism: Understanding the Differences and Similarities. https://www.verywellhealth.com/adhd-vs-autism-11718340