Невралгията представлява вид невропатна болка – силна, „стрелкаща“ или пареща, която следва хода на увреден или раздразнен нерв. Често е пристъпна, може да се съчетава с изтръпване и мравучкане и значително нарушава качеството на живот. Лечението обикновено включва специализирани медикаменти (антидепресанти, антиконвулсанти), физиотерапия, понякога блокади или хирургия и почти винаги изисква преглед при невролог.
Най-често срещани видове невралгия
Невралгията не е едно заболяване, а група състояния, при които един или повече нерви са увредени или раздразнени и това води до силна, специфична болка.
Най-често при възрастни се срещат следните видове:
- Тригеминална (лицева) невралгия
Това е класическата „невралгия на лицето“ – кратки, но много силни пристъпи на болка по хода на троичния нерв, обикновено едностранно. Болката се описва като „електрошок“, „стрелкане“ или „прободна“, често се отключва от дъвчене, говор, миене на зъби или дори леко докосване на лицето.
- Постхерпетична невралгия
Развива се след преболедуване от херпес зостер. Дори след като обривът изчезне, в засегнатия от вируса дерматом може да остане постоянна, силна, пареща болка, често с изтръпване и мравучкане. Постхерпетичната невралгия е един от най-честите прототипи на невропатна болка.
- Окципитална невралгия
Характеризира се с остри, стрелкащи пристъпи на болка в тила, често разпространяващи се към темето и зад ухото. Причината е дразнене или притискане на тилните нерви.
- Глософарингеална невралгия
Причинява силна, пристъпна болка в гърлото, корена на езика, сливиците и ухото. Пристъпите се провокират от преглъщане, говорене или прозяване и могат да бъдат изключително болезнени.
- Интеркостална невралгия
Проявява се с остри, пробождащи болки по хода на междуребрените нерви, често усилващи се при дълбоко вдишване, кашляне или движение на тялото. Причина могат да бъдат травма, хирургия, дискова херния в гръдния отдел или възпалителни процеси.
- Периферна невропатна болка (напр. при диабетна невропатия)
При диабет и други метаболитни заболявания периферните нерви в краката и ръцете могат да се увредят и да причинят пареща болка, изтръпване, мравучкане и „иглички“.
Всички тези форми споделят общия механизъм – засягане на нерв (увреждане, възпаление, компресия), което променя начина, по който болковите сигнали се обработват и води до характерната невропатна болка.
Характерни симптоми
Независимо от конкретния нерв, повечето невралгии имат типичен „почерк“ на болката и сетивните прояви. Невропатната болка се отличава от обичайната „мускулно-ставна“ по това, че често е пареща, електрошокоподобна или се появява без видима причина.
Най-характерните симптоми включват:
- силна, често внезапна болка по хода на конкретен нерв – описва се като „стрелкаща“, „като токов удар“, „режеща“ или пареща;
- пареща болка, която може да е постоянна или да се засилва на пристъпи, често придружена от усещане за топлина или парене в кожата;
- изтръпване (хипестезия) – намалено усещане в засегнатата зона, понякога с чувство за „памучна“ кожа;
- мравучкане и „иглички“ (парестезии) – неприятни, но не винаги болезнени усещания;
- алодиния – болка, предизвикана от иначе безболезнени стимули (лек допир, вятър, дреха);
- пристъпи на болка (пароксизми) – кратки, многократно повтарящи се епизоди, типични за тригеминалната, глософарингеалната и окципиталната невралгия;
- тригерни точки – малки участъци, чието докосване отключва силен пристъп (кожни зони по лицето при тригеминална невралгия, участъци в тила при окципитална невралгия);
- вегетативни симптоми – зачервяване, сълзене, ринорея при лицева невралгия, изпотяване или промяна в цвета на кожата при други форми;
- нарушение на съня, тревожност и депресивни симптоми – хроничната болка често води до безсъние, страх от следващ пристъп и емоционално изтощение.
Ранната консултация с невролог е ключова, защото своевременното лечение може да предотврати хронифицирането на болката и трайното увреждане на нерва.
Основни причини за поява на невралгия
Невралгията е симптом, а не самостоятелно заболяване – зад нея почти винаги стои причина, която трябва да бъде търсена и лекувана. Основните механизми са увреждане, възпаление или притискане на нервната тъкан.
Най-честите причини могат да се обобщят така:
- Механично увреждане или компресия на нерв
Компресията на нерв от костни структури, дискова херния, белези след операция или тумори е честа причина за хронична невропатна болка. При тригеминалната невралгия често се установява притискане на корена на нерва от кръвоносен съд (т.нар. невроваскуларен конфликт).
- Инфекции (особено вирусът на херпес зостер)
Вирусът Varicella-zoster уврежда сензорните ганглии и нервни влакна. След острия епизод на херпес зостер част от пациентите развиват постхерпетична невралгия – хронична пареща болка в зоната на бившия обрив.
- Метаболитни и системни заболявания
Диабетът е една от най-честите причини за периферна невропатна болка – високите нива на глюкоза увреждат малките нервни влакна, което води до пареща болка, изтръпване и мравучкане в крайниците. Други фактори са хронична бъбречна недостатъчност, дефицит на витамин B12, алкохолна невропатия.
- Невродегенеративни и демиелинизиращи заболявания
Заболявания като множествена склероза, мозъчен инсулт и други лезии на централната нервна система могат да причинят централна невропатна болка. При някои пациенти с множествена склероза се развива вторична тригеминална невралгия.
- Токсични фактори и медикаменти
Някои химиотерапевтици, антиретровирусни лекарства, токсини и хроничната злоупотреба с алкохол могат да увредят периферните нерви и да причинят невропатна болка. Отделна група са ототоксичните лекарства, които засягат слуховия нерв и вътрешното ухо и могат да причинят намален слух, шум в ушите и световъртеж.
- Идиопатични случаи
При част от пациентите, въпреки подробните изследвания, не се открива ясна причина – говори се за идиопатична невралгия. Дори и тогава лечението на болката остава задължително, за да се намали страданието и рискът от хронифициране.
Разбирането на причината е ключово, защото терапията трябва да е насочена не само към облекчаване на болката, но и към лечение или контрол на основното заболяване.
Методи за лечение
Лечението на невралгията е комплексно и обикновено комбинира медикаменти, физиотерапия, поведенчески и психологични подходи, а при част от пациентите – интервенционални или хирургични методи. Целта е да се намали интензитетът на болката, да се разредят пристъпите и да се подобри функцията на засегнатия нерв и качеството на живот.
Важно е да се знае, че стандартните аналгетици (парацетамол, нестероидни противовъзпалителни) обикновено са с ограничен ефект при невропатна болка и не са първи избор.
Медикаментозно лечение
Медикаментите при невралгия влияят върху нервната система и намаляват предаването на болкови сигнали. Изборът зависи от вида невралгия, възрастта и придружаващите заболявания:
- Първа линия при повечето невропатни болки (без тригеминална невралгия):
- трициклични антидепресанти (амитриптилин);
- SNRI антидепресанти (дулоксетин);
- антиконвулсанти – габапентин или прегабалин.
Тези лекарства намаляват патологичната възбудимост на нервите и облекчават парещата болка и мравучкането. Ефектът настъпва постепенно за няколко седмици и дозите се коригират от лекар.
- Специални случаи – тригеминална невралгия:
- карбамазепин – стандартен първи избор;
- окскарбазепин – често по-добре поносим.
При недостатъчен ефект се обсъждат други антиконвулсанти (ламотригин), баклофен или комбинирано лечение, винаги под наблюдение на специалист.
- Локални терапии:
- лидокаинови пластири – намаляват локалната болкова активност;
- капсаицинови пластири с висока концентрация – прилагат се в специализирани центрове.
- Опиоиди
Не се препоръчват като първа линия поради слаб ефект при невропатна болка и висок риск от нежелани реакции. Използват се само в изключителни случаи и под строг контрол. Общи принципи:
- терапията се назначава и проследява от лекар;
- дозите се покачват постепенно;
- ефектът се оценява след няколко седмици;
- при подобрение се преминава към поддържаща доза.
Самолечението с опиоиди или комбинации със силно действащи медикаменти е опасно и не се препоръчва.
Физиотерапия
Физиотерапията и лечебната гимнастика са важна част от лечението на невралгия, особено при ангажиране на шия, гръб и крайници или при хронична болка. Целта е да се намали мускулният спазъм, да се подобри подвижността и кръвоснабдяването и да се подпомогне функцията на нерва.
Най-често прилаганите методи:
- лечебна гимнастика и упражнения – подобряват стабилността на гръбначния стълб и намаляват напрежението върху нервите;
- мануална терапия и масаж – отпускат мускулните спазми и подобряват локалната циркулация, като трябва да се прилагат от обучени специалисти;
- топлинни и студови процедури – умерено затопляне или охлаждане временно облекчава болката;
- TENS (транскутанна електрическа нервна стимулация) – електрически импулси през кожата, които при част от хората намаляват интензитета на болката;
- обучение в ергономия и правилна стойка – важно при шийни и лумбални невралгии.
След комбиниран курс често се наблюдава подобрение не само в болката, но и в подвижността, съня и общото състояние.
Невралгията е състояние, при което увреден или раздразнен нерв причинява характерна пареща и стрелкаща болка, често придружена от изтръпване и мравучкане. Навременната оценка от невролог и индивидуално подбрано лечение са ключови за трайно облекчаване на болката.
При внезапна, силна или нетипична болка, особено със съпътстващи симптоми като шум в ушите, слабост, проблеми с говор или зрение, е необходима незабавна медицинска консултация.
Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.
Източници
The information below is required for social login
Вход
Създай нов профил