Маточината (Melissa officinalis) е една от най-познатите лечебни билки в Европа и се използва в народната и традиционната медицина повече от две хилядолетия. Днес нейните свойства са добре проучени, а Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава употребата ѝ за облекчаване на леко психично напрежение, подпомагане на спокойния сън и намаляване на леки стомашно-чревни неразположения като подуване и газове [1].

Най-често се приема като чай, тинктура или капсули, като при самолечение се препоръчва употребата да не продължава повече от две седмици. В следващите редове ще разгледаме какви са доказаните ползи от маточината, как се приема правилно, в кои случаи е добре да се избягва и кога е необходима консултация с лекар.

За какво помага маточината и какви са доказаните ѝ ползи?

Маточината дължи полезните си свойства на богатия си състав от биологично активни вещества, сред които розмаринова киселина, цитрал, олеанолова и урсолова киселина [2]. Именно тези съединения влияят върху различни процеси в нервната система и стоят в основата на успокояващия ефект на билката. Добре е обаче да се направи важно уточнение – част от ползите са официално признати от здравните институции, докато други все още се изследват и засега не са получили официално потвърждение.

Според Европейската агенция по лекарствата (EMA) маточината има две традиционно признати приложения.

Първото е свързано с облекчаване на леко нервно напрежение и подпомагане на съня. Билката се използва при безпокойство, раздразнителност и стрес, както и когато човек трудно заспива или сънят му е неспокоен [1].

Второто приложение е при леки храносмилателни неразположения. Маточината може да помогне при подуване на корема, газове и дискомфорт след хранене, тъй като отпуска гладката мускулатура на храносмилателния тракт и има успокояващо действие [1].

През последните години учените обръщат внимание и на други възможни ползи от билката. Според обзорно проучване, публикувано през 2024 г. в списание Nutrients, маточината показва обещаващи резултати при намаляване на тревожността, подобряване на настроението, качеството на съня и някои когнитивни функции [2]. Авторите обаче подчертават, че са необходими още добре организирани клинични проучвания, за да могат тези ефекти да бъдат потвърдени с по-голяма сигурност.

Интерес предизвиква и приложението на маточината при херпес. Няколко малки плацебо-контролирани клинични проучвания показват, че крем с екстракт от билката може да подпомогне лечението на лезии, причинени от вируса Herpes simplex [3]. Смята се, че този ефект се дължи на нейните антивирусни свойства.

Важно е да се прави разлика между традиционната употреба и резултатите от съвременните научни изследвания. Приложенията, признати от EMA, се основават на дългогодишна безопасна употреба и натрупан практически опит. Част от останалите потенциални ползи, например при повишен холестерол, тревожност или менструални болки, се базират на отделни клинични проучвания с ограничен брой участници и все още не са достатъчни за официални препоръки [4].

Именно затова е важно подобна информация да се разглежда внимателно, особено когато става въпрос за решения, свързани със здравето.

Как да приемаме маточина и под каква форма?

Маточината се предлага в разнообразни форми, което позволява на всеки да избере най-удобния за него начин на прием. Изборът зависи както от целта на употреба, така и от личните предпочитания.

Чай, тинктура и капсули

Различните продукти с маточина се отличават по начина на приготвяне, концентрацията на активните вещества и удобството при прием. Според официалната монография на Европейската агенция по лекарствата (EMA) най-разпространените форми за вътрешен прием са:

• билков чай (запарка) – приготвя се от сушена и нарязана билка, залята с вряла вода. Това е най-традиционният и широко използван начин за прием;
• прахообразна билка – представлява фино смляна сушена маточина, която може да се приема самостоятелно или като съставка в капсули;
• течен екстракт – концентрирана форма, при която съотношението между билката и разтворителя е 1:1;
• тинктура – извлек в съотношение 1:5 с етанол, който обикновено се приема на капки;
• сух екстракт – използва се най-често при производството на капсули и таблетки.

Няма универсално най-добра форма. Ако обичате вечер да се отпуснете с топла напитка, чаят е отличен избор. Тинктурата позволява по-прецизно дозиране, а капсулите са удобни за хората, които предпочитат бърз прием или не харесват характерния вкус и аромат на билката. При течните екстракти и тинктурите е важно да се има предвид, че съдържат етанол, което може да бъде неподходящо за някои хора.

Дозиране и продължителност на приема

Правилното дозиране е от съществено значение за безопасната употреба. Насоките на EMA се отнасят за възрастни, юноши над 12 години и хора в напреднала възраст. За деца под 12 години употребата на маточина не се препоръчва, тъй като липсват достатъчно данни за безопасността ѝ [1].

Според официалната монография препоръчителните единични дози са:

• билков чай: 1,5–4,5 g нарязана билка, запарена в 150 ml вряла вода, до 3 пъти дневно;
• прахообразна билка: 0,19–0,55 g, 2–3 пъти дневно;
• течен екстракт: 2–4 ml, 1–3 пъти дневно;
• тинктура: 2–6 ml, 1–3 пъти дневно.

Не по-малко важно е и колко дълго се приема билката. Ако симптомите не се подобрят или продължат повече от две седмици въпреки приема на маточина, е препоръчително да потърсите лекар или друг квалифициран здравен специалист [1]. Това важи при самолечение и има за цел да се избегне пропускането на заболяване, което изисква различен подход или допълнителни изследвания.

Какви са противопоказанията и възможните странични ефекти?

Маточината се смята за една от по-безопасните лечебни билки, когато се приема в препоръчителните количества. Това обаче не означава, че е подходяща за всеки. Както при всяко природно средство, има ситуации, в които употребата ѝ не се препоръчва или изисква повишено внимание.

Според официалната монография на Европейската агенция по лекарствата (EMA) приемът на маточина не е подходящ в следните случаи:

• при алергия или свръхчувствителност към маточина или към някоя от съставките на продукта [1];
• по време на бременност и кърмене, тъй като няма достатъчно данни за безопасността на употребата [1];
• при деца под 12-годишна възраст, защото липсват достатъчно клинични проучвания [1];
• преди шофиране или работа с машини, ако приемът предизвиква сънливост или намалена концентрация. В такива случаи тези дейности трябва да се избягват [1].

Що се отнася до нежеланите реакции, EMA посочва, че при традиционната употреба на маточината не са установени известни странични ефекти [1]. Въпреки това в някои научни публикации се съобщава, че при отделни хора могат да се появят леки оплаквания като гадене, повръщане или главоболие [4]. Ако забележите подобни симптоми или друга необичайна реакция, приемът трябва да се прекрати и да се потърси консултация с лекар.

Специално внимание е необходимо и при хора със заболявания на щитовидната жлеза. Лабораторни и животински изследвания показват, че водният екстракт от маточина може да повлияе активността на тиреостимулиращия хормон (TSH). Засега обаче няма достатъчно доказателства дали този ефект се проявява по същия начин и при хората [1]. Поради тази причина, ако имате заболяване на щитовидната жлеза или провеждате лечение, е добре да обсъдите приема на маточина с лекуващия си лекар.

Кога е необходима консултация с лекар преди прием на маточина?

Въпреки че маточината се продава свободно и се смята за безопасна при правилен прием, има случаи, в които е добре първо да се консултирате с лекар. Това важи най-вече за хора с хронични заболявания, както и за тези, които приемат лекарства по лекарско предписание.

Медицинска консултация е препоръчителна в следните ситуации:

Бременност и период на кърмене

Тъй като безопасността в тези периоди не е установена, решението за употреба трябва да се вземе само след медицинска консултация [1].

Заболявания на щитовидната жлеза

Поради потенциалното влияние върху тиреостимулиращия хормон, хората с хипо- или хипертиреоидизъм трябва да обсъдят приема със своя лекар [1].

Продължителност на симптомите над 2 седмици

Ако оплакванията не отшумяват след двуседмичен прием или се влошават, това е сигнал за медицинска оценка [1].

Едновременен прием с други лекарства или седативни средства

Тъй като маточината има успокояващо действие, тя може да засили ефекта на други успокоителни, поради което комбинацията изисква лекарска преценка.

Спазването на тези препоръки помага маточината да се използва безопасно и разумно. Тя може да бъде полезен помощник при леко нервно напрежение, проблеми със съня или храносмилателен дискомфорт, но не е заместител на медицинската диагностика и лечение, когато симптомите са по-сериозни или продължават дълго време.

Маточината е една от най-добре проучените лечебни билки и има официално признати приложения. За безопасен прием е важно да се спазват препоръчителните дози, самолечението да не надвишава две седмици, а при бременност, кърмене или заболявания на щитовидната жлеза да се потърси лекарски съвет.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Често задавани въпроси

Може ли маточината да се комбинира с валериана?

Да, стандартизирани препарати, съдържащи маточина и екстракт от валериана, се използват като помощно средство за сън, но комбинацията е добре да се обсъди с фармацевт или лекар [3].

Кога е най-подходящото време за прием на маточина за сън?

Обикновено се приема вечер, около 30–60 минути преди лягане, за да се усети успокояващият ѝ ефект.

Може ли да отглеждам маточина у дома и да използвам свежите листа?

Да, свежите листа могат да се използват за запарка, но за прецизно дозиране официалните препоръки се отнасят за сушена билка и стандартизирани препарати.

Има ли маточината характерен вкус и аромат?

Да, листата ѝ имат приятен лимонов аромат, което я прави популярна и като добавка в кулинарията и напитките.

Източници

[1] European Medicines Agency (EMA), Committee on Herbal Medicinal Products (HMPC). Community Herbal Monograph on Melissa officinalis L., folium. 14 May 2013. https://www.ema.europa.eu/en/documents/herbal-monograph/final-community-herbal-monograph-melissa-officinalis-l-folium_en.pdf

[2] Nutrients. Clinical Efficacy and Tolerability of Lemon Balm (Melissa officinalis L.) in Psychological Well-Being: A Review. 2024.. https://www.mdpi.com/2072-6643/16/20/3545

[3] Drugs.com. Lemon Balm. Medically reviewed, 2026. https://www.drugs.com/npp/lemon-balm.html

[4] Examine.com. Lemon Balm. https://examine.com/supplements/lemon-balm/