Празничен график за доставка

Противовъзпалителна диета: какво трябва да консумираме?

Противовъзпалителна диета: какво трябва да консумираме?

Противовъзпалителната диета не е строг режим, а начин на хранене, който намалява хроничното възпаление в организма, подпомага имунната система и понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, артрит и други хронични състояния. Основата ѝ са плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти и полифеноли, риба с омега-3 мастни киселини, ядки, семена и противовъзпалителни подправки.

Този модел на хранене е най-близък до средиземноморската диета, за която има все повече доказателства, че снижава маркерите на възпаление в кръвта и подпомага дългосрочното здраве.

Основни принципи на противовъзпалителната диета

За да се разбере защо този тип хранене е важен, е полезно да се направи разлика между остро и хронично възпаление. Острото възпаление е нормална реакция на имунната система при инфекция или травма. Хроничното, нискостепенно възпаление обаче се поддържа дълго във времето и се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, някои видове рак, ревматоиден артрит и други хронични болести.

Научни прегледи показват, че определени хранителни модели – особено средиземноморският, богат на растителни храни, зехтин, ядки и риба – са свързани с по-ниски нива на възпалителни маркери като CRP, IL-6 и TNF-α.

Най-общо противовъзпалителната диета се основава на няколко ключови стълба:

  1. Фокус върху растителни храни

Основа на всяко хранене са зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести продукти, които осигуряват фибри, витамини, минерали, антиоксиданти и полифеноли, свързани с по-нисък риск от хронични заболявания.

  1. Избор на здравословни мазнини

Залага се на ненаситени мазнини – зехтин екстра върджин, ядки, семена и авокадо – за сметка на наситени мазнини от мазни меса и пълномаслени преработени продукти и се избягват трансмазнини.

  1. Редовен прием на омега-3 мастни киселини

Включва се риба, богата на EPA и DHA (сьомга, сардина, скумрия, херинга), поне 2 пъти седмично, тъй като омега-3 подпомагат сърдечносъдовото здраве и регулират възпалителните процеси.

  1. Ограничаване на преработени храни

Минимизира се приемът на силно преработени и ултрапреработени храни – пакетирани закуски, колбаси, готови полуфабрикати, сладки напитки – които често съдържат много сол, захар, рафинирани въглехидрати и нездравословни мазнини и се свързват с по-високи нива на възпаление и риск от хронични заболявания.

  1. Контрол на свободните захари и стабилна кръвна захар

Ограничават се сладки напитки, десерти и други източници на свободни захари, които според СЗО трябва да са под 10% от дневния енергиен прием за възрастни, а още по-добре – под 5%.

  1. Цялостен начин на живот

Противовъзпалителното хранене се комбинира с достатъчна физическа активност, отказ от тютюнопушене, умерен прием на алкохол и достатъчен сън – комбинация, която допълнително намалява нивата на възпаление в организма.

Когато тези принципи се следват последователно, диетата се превръща в устойчив модел за грижа за имунната система и общото здраве, а не в краткосрочен режим.

Храни, които трябва да включим в менюто си

За да се приложат тези принципи на практика, е полезно храните да се групират по основни категории – така планирането на менюто става по-лесно и структурирано.

Плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти

Плодовете и зеленчуците са основният източник на антиоксиданти и полифеноли – растителни съединения, които неутрализират свободните радикали и намаляват оксидативния стрес, свързан с хронично възпаление и заболявания като сърдечно-съдови болести и някои видове рак.

Световната здравна организация препоръчва минимум 400 г плодове и зеленчуци дневно (приблизително 5 порции), като част от здравословна диета за намаляване на риска от незаразни заболявания.

Най-полезни са разнообразни, „цветни“ растителни храни, тъй като различните пигменти носят различни антиоксиданти и полифеноли. Ето примери за групи, които е добре да присъстват ежедневно:

  • тъмни листни зеленчуци – спанак, кейл, рукола, манголд, богати на витамин C, витамин K, каротеноиди и полифеноли;
  • кръстоцветни зеленчуци – броколи, карфиол, брюкселско зеле, съдържащи сулфорафан и други съединения, свързани с по-ниско възпаление и защита на клетките;
  • горски плодове – боровинки, ягоди, малини, къпини, богати на антоцианини, които понижават маркери на възпаление и оксидативен стрес;
  • цитрусови плодове – портокали, грейпфрут, киви, богати на витамин C и други антиоксиданти, подпомагащи имунната система;
  • домати и червени/оранжеви зеленчуци – домати, моркови, тиква, червени чушки, съдържащи ликопен и каротеноиди с доказани антиоксидантни свойства;
  • чесън и лук – източник на серни съединения и полифеноли, които имат противовъзпалителни и имуномодулиращи ефекти.

Редовният прием на тези храни подпомага баланса на имунната система и намалява риска от хронични заболявания, особено когато заменят по-рафинирани и преработени продукти в менюто.

Риба и омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастните киселини EPA и DHA са дълговерижни полиненаситени мазнини, които организмът не може да синтезира в достатъчни количества и трябва да се набавят с храната. Те участват в изграждането на клетъчните мембрани, регулират производството на възпалителни медиатори и подпомагат функцията на сърдечно-съдовата и нервната система.

Диетичният прием на омега-3 от мазна риба се свързва с по-ниски нива на възпалителни биомаркери и по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.

Американската сърдечна асоциация и други професионални организации препоръчват консумация на риба (особено мазна риба) поне два пъти седмично.

Ето някои практически насоки за избор на риба с високо съдържание на омега-3:

  • сьомга – една от най-богатите на EPA/DHA риби, с допълнителни количества витамин D и селен;
  • сардини – съдържат омега-3, калций и витамин B12, като често са с по-ниски нива на живак;
  • скумрия и херинга – мазни риби с високо съдържание на EPA/DHA, подходящи за печене или мариноване;
  • пъстърва – относително ниско съдържание на живак и добър профил на мазнини.

За хора, които не консумират риба, омега-3 могат да се набавят и чрез:

  • орехи, ленено семе, чиа и конопено семе (ALA – алфа-линоленова киселина);
  • обогатени храни (някои яйца, напитки);
  • омега добавки с рибено или водораслово масло – само след консултация със специалист, тъй като високите дози може да не са подходящи за всички.

Прочетете още: Каква е разликата между Омега-3 мастните киселини и рибеното масло?

Важно е да се обръща внимание и на препоръките за ограничаване на риби с високо съдържание на живак при бременни, кърмещи жени и деца, съобразно местните здравни указания.

Ядки, семена и здравословни мазнини

Ядките, семената и качествените растителни масла са основен източник на здравословни мазнини, полифеноли и витамин Е, които подпомагат контрола на възпалението и оксидативния стрес.

Ето основните представители, върху които си струва да се постави акцент:

  • зехтин екстра върджин – богат на мононенаситени мазнини и полифеноли, включително олеокантал, който има подобен механизъм на действие на някои нестероидни противовъзпалителни средства;
  • орехи – комбинират омега-3 (ALA), полифеноли и витамин E и се свързват с подобрени липидни профили и по-ниски възпалителни нива;
  • бадеми, лешници, шамфъстък – източници на мононенаситени мазнини, фибри и витамин Е;
  • ленено семе и чиа – богати на ALA и фибри, полезни и за здравето на червата;
  • сусам и тахан – съдържат сезамол и други антиоксидантни съединения;
  • авокадо – източник на мононенаситени мазнини, фибри и каротеноиди.

Консумацията на ядки и семена в малки шепи дневно, вместо преработени закуски, може да помогне за по-добър контрол на възпалението и метаболитното здраве, особено при хора с повишен сърдечно-съдов риск.

Храни, които трябва да избягваме

Ограничаването на вредните храни е също толкова важно, колкото и добавянето на полезните. Съвременните данни показват, че диета, богата на ултрапреработени и провъзпалителни храни, е свързана с повишено хронично възпаление, нарушена имунна функция и по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и други хронични болести.

Най-често срещаните групи храни, които се препоръчва да се ограничават, са:

  1. Силно преработени и ултрапреработени храни

Пакетирани закуски, чипс, сладкарски изделия, готови замразени полуфабрикати и бързи храни обикновено съдържат комбинация от рафинирани брашна, захар, трансмазнини, добавена сол и множество добавки.

  1. Захарни напитки и източници на свободни захари

Безалкохолни напитки, енергийни и спортни напитки, подсладени чайове, както и десерти (сладкиши, бисквити, сладолед) допринасят за рязко повишаване на кръвната захар и стимулират провъзпалителни процеси.

  1. Преработени меса и мазни червени меса

Колбаси, бекон, салами, кренвирши и други силно преработени месни продукти често съдържат наситени мазнини, сол и нитрити. По-високата консумация на преработено червено месо е свързана с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак. Заместването им с риба, бобови и растителни протеини е в синхрон с противовъзпалителния модел на хранене.

  1. Храни с високо съдържание на трансмазнини и твърди маргарини

Индустриално произведените трансмазнини повишават LDL („лошия“) холестерол, понижават HDL („добрия“) и се асоциират с по-високо ниво на системно възпаление. СЗО препоръчва практически елиминиране на индустриалните трансмазнини от хранителната верига.

  1. Прекомерен прием на сол и алкохол

Високата консумация на сол се свързва с повишено кръвно налягане, а прекомерният алкохол може да действа провъзпалително и да уврежда черния дроб и други органи. Препоръчва се ограничаване на солта до около 5 г дневно и умерен или нулев прием на алкохол според препоръките на здравните организации.

Когато тези храни постепенно се заменят с пълноценни продукти – плодове, зеленчуци, пълнозърнести, риба, бобови, ядки, семена и зехтин – общият възпалителен товар в организма намалява, а рисковете, свързани с хронични заболявания, се понижават.

Противовъзпалителната диета е балансиран хранителен модел, който подпомага имунната система, намалява хроничното възпаление и риска от заболявания. При наличие на хронични състояния или прием на медикаменти промени в храненето и добавките трябва да се обсъдят с лекар или клиничен диетолог.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

За автора

Екип Аптеки Гален
Свързани статии
loader
Зареждане...