Фарингитът представлява възпаление на лигавицата на гърлото (фаринкса), което най-често се изявява с болка при преглъщане, усещане за „дращене“ и видимо зачервяване. В преобладаващата част от случаите причината е вирусна, а състоянието преминава спонтанно в рамките на около една седмица, като лечението е насочено към облекчаване на симптомите.
Антибактериална терапия се прилага само при доказана или силно вероятна бактериална инфекция, най-често причинена от група А стрептокок, обикновено след провеждане на диагностичен тест.
Основни симптоми при фарингит
Симптомите при фарингит могат да варират според причината (вирусна, бактериална, дразнители) и възрастта. Най-често оплакванията започват остро и са свързани с болка и дискомфорт в гърлото, които се засилват при преглъщане.
Типични симптоми
Най-характерните симптоми, наблюдавани при фарингит, са:
- болка в гърлото и затруднено или болезнено преглъщане;
- усещане за сухота, „дращене“ и парене;
- зачервяване на задната стена на гърлото;
- увеличени и болезнени шийни лимфни възли („жлези“);
- неприятен дъх и общо неразположение.
Симптоми при бактериален фарингит
При бактериален фарингит, най-често причинен от група А стрептокок (стрептококов фарингит), клиничната картина обикновено е по-изразена. Характерните признаци в тези случаи са:
- внезапно начало на силна болка в гърлото;
- повишена телесна температура;
- ясно изразена болка при преглъщане;
- увеличени предни шийни лимфни възли;
- зачервени и уголемени сливици, понякога покрити с налепи (ексудат);
- дребни точковидни кръвоизливи по мекото небце (палатални петехии).
Оплаквания при деца
При деца фарингитът може да протече и с допълнителни неспецифични симптоми, като:
- коремна болка;
- главоболие;
- гадене и повръщане.
Важно е да се отбележи, че съществуват симптоми, които по-често насочват към вирусна инфекция. Такива са кашлица, хрема, дрезгав глас, поява на афти или язвички в устната кухина, както и конюнктивит.
Разпознаването на тези особености е от съществено значение, тъй като ориентирането дали фарингитът е по-вероятно вирусен или бактериален определя и правилния подход към лечението.
Разлика между вирусен и бактериален фарингит
Разграничаването между вирусен и бактериален фарингит е от съществено значение, тъй като антибиотиците не са ефективни при вирусни инфекции и не трябва да се прилагат без ясни медицински основания. Поради това в клиничната практика се използва комбиниран подход, който включва оценка на симптомите, преценка на риска чрез утвърдени клинични скали (като Centor или FeverPAIN) и, при необходимост, провеждане на диагностични тестове.
Основните разлики между двата типа фарингит могат да се обобщят по следния начин:
- Придружаващи симптоми
При вирусния фарингит често се наблюдават кашлица, хрема, дрезгав глас, конюнктивит или афти в устната кухина. При бактериалния фарингит, причинен от група А стрептокок, тези симптоми обикновено липсват.
- Начало на заболяването
Вирусният фарингит може да започне постепенно, докато бактериалният по-често има внезапно начало със сравнително бързо влошаване на оплакванията.
- Телесна температура
При вирусна инфекция повишената температура е възможна, но обикновено е по-лека. При бактериален фарингит температурата често е по-висока и по-изразена.
- Промени при преглед на гърлото
И при двата типа се наблюдава зачервяване на гърлото, но при бактериален фарингит по-често се установяват увеличени сливици и наличие на налепи.
- Лимфни възли
При вирусен фарингит увеличението на лимфните възли е възможно, но не е задължително. При стрептококов фарингит често се установяват увеличени и болезнени предни шийни лимфни възли.
- Потвърждаване на диагнозата
Когато са налице ясни признаци за вирусна инфекция, обикновено не се налага лабораторно потвърждение. При съмнение за бактериален причинител диагнозата се потвърждава чрез бърз антигенен тест (RADT) или гърлен секрет.
Само въз основа на клиничния преглед не винаги може надеждно да се направи разграничение между вирусен и стрептококов фарингит, особено когато липсват типични вирусни симптоми. В такива случаи тестването е препоръчителният подход.
Честотата на стрептококовия фарингит също варира според възрастта. При децата група А стрептокок е причина за приблизително 20–30% от случаите на фарингит, докато при възрастните този дял е по-нисък – около 5–15%. Тези данни обясняват защо при повечето пациенти лечението остава симптоматично, а антибиотична терапия се обмисля само при наличие на конкретни клинични критерии и/или положителен диагностичен тест.
Лечение на фарингит
Лечението на фарингит се определя от причината за възпалението и от тежестта на симптомите. В повечето случаи, особено при вирусен произход, терапията е насочена към облекчаване на болката, температурата и дразненето в гърлото, докато организмът сам се справи с инфекцията.
Клиничните насоки за остро възпалено гърло посочват, че симптомите обикновено продължават около една седмица и при голяма част от пациентите настъпва подобрение без необходимост от антибиотично лечение.
Домашни мерки за облекчаване на болката и възпалението
Домашните мерки са подходящи при леки до умерени симптоми и често са напълно достатъчни при вирусен фарингит. За постигане на добър ефект е важно да се съчетаят адекватна хидратация, щадене на гърлото и контрол на болката.
Най-често препоръчваните мерки за симптоматично облекчение включват:
- прием на топли течности, като чай с мед, които могат да успокоят раздразнената лигавица;
- гаргара с топла солена вода (например половин чаена лъжичка сол, разтворена в чаша вода);
- използване на овлажнител с хладна пара при сух въздух с цел намаляване на дразненето;
- смучене на таблетки за гърло или твърди бонбони при възрастни и по-големи деца, като при малките деца трябва да се отчита рискът от задавяне;
- достатъчна почивка и избягване на тютюнев дим и други дразнещи фактори.
Тези мерки не отстраняват причината за възпалението, но в много случаи значително намаляват болката и улесняват храненето и съня, което подпомага възстановителния процес.
Когато домашните мерки не водят до подобрение или има съмнение за бактериален причинител, се преминава към медикаментозно лечение и диагностично уточняване.
Медикаментозно лечение и кога се налага антибиотик
Медикаментозният подход при фарингит има ясна логика и последователност. Той се прилага с две основни цели: облекчаване на симптомите и лечение на бактериалната инфекция, когато тя е доказана.
Основни цели на медикаментозното лечение
- контрол на болката и телесната температура;
- ограничаване на възпалението в гърлото;
- лечение на доказан бактериален причинител, когато е налице такъв.
Следващите стъпки зависят от клиничната картина и резултатите от диагностиката.
Симптоматично медикаментозно лечение
Симптоматичното лечение е водещо при вирусен фарингит и при леки до умерени форми на заболяването. То цели облекчаване на дискомфорта и подпомагане на възстановяването.
Най-често използваните медикаменти са:
- парацетамол или ибупрофен за облекчаване на болката и понижаване на температурата;
- локални продукти за болки в гърлото (таблетки за смучене, спрейове), съдържащи:
- локален анестетик;
- антисептик;
- противовъзпалителен компонент.
При прилагането на тези средства е важно да се спазват указанията в листовката и да се отчитат индивидуални фактори като възраст, бременност и придружаващи заболявания.
Кога се налага диагностично тестване?
Не всеки случай на фарингит изисква лабораторно потвърждение. Решението за тестване се базира на наличните симптоми и клиничната оценка.
Диагностично изследване за група А стрептокок се препоръчва при:
- липса на типични вирусни симптоми (кашлица, хрема, дрезгав глас, конюнктивит, афти);
- съмнение за бактериален фарингит въз основа на клинични критерии;
- деца над 3-годишна възраст с отрицателен бърз тест, при които е необходимо потвърждение с гърлен секрет.
Гърленият секрет се счита за златен стандарт при диагностика на стрептококов фарингит.
Кога е необходим антибиотик?
Антибиотично лечение се назначава само при доказана инфекция с група А стрептокок. Вирусният фарингит не се лекува с антибиотици.
Основните цели на антибиотичната терапия са:
- скъсяване на продължителността на симптомите;
- намаляване на предаването на инфекцията;
- ограничаване на риска от усложнения.
Като антибиотици на първи избор най-често се използват пеницилин или амоксицилин, като стандартната продължителност на лечението е 10 дни. Дозировката се определя индивидуално според възрастта и телесното тегло.
Кога да се потърси медицинска помощ?
Незабавна консултация с лекар е необходима при:
- затруднено дишане или преглъщане;
- засилено слюноотделяне;
- поява на „свирене“ при дишане (стридор);
- признаци на обезводняване;
- бързо влошаване на общото състояние.
Препоръчва се медицинска оценка и ако болката в гърлото не се повлиява в рамките на около една седмица или се повтаря често.
Този структуриран подход позволява да се избегне ненужната употреба на антибиотици, като същевременно се осигурява своевременно и адекватно лечение в случаите, когато то е действително необходимо.
Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.
Източници
The information below is required for social login
Вход
Създай нов профил