Топло или студено при плексит – кое помага и кога

При плексит студената терапия е най-подходяща в началото – при остра, внезапна болка и наличие на подуване, тъй като подпомага овладяването на възпалението и намалява отока. Топлината се прилага на по-късен етап – при подостри или хронични оплаквания, когато основната цел е отпускане на мускулите, редуциране на схващането и стимулиране на кръвообращението. Важно е изборът между топло и студено да се прави според стадия на състоянието, конкретните симптоми и препоръките на лекар или физиотерапевт, а не чрез самолечение.

Как температурата влияе върху болката и възпалението при плексит?

За да решите кога да използвате топъл и кога студен компрес при плексит, първо е важно да разберете как топлината и студът действат върху нервите, мускулите и възпалението.

Топло

Топлинната терапия (термотерапия) се прилага основно при по-стари, подостри или хронични оплаквания – когато няма „прясно“ възпаление с оток. Ето какво прави топлината:

1. Разширява кръвоносните съдове

Топлината предизвиква вазодилатация – кръвоносните съдове се разширяват и до тъканите достига повече кръв. Това подпомага доставката на кислород и хранителни вещества и може да ускори възстановителните процеси в мускули и меки тъкани.

2. Отпуска мускулите и намалява схващането

Топлото намалява мускулния спазъм и сковаността, което е особено полезно при плексит, когато около възпаления нерв има рефлекторно напрегната мускулатура в раменете, врата или кръста. Това облекчава част от болката, свързана с болезнени мускули.

3. Влияе на болковия сигнал

Топлината може да „отвлече вниманието“ на нервната система от болковия сигнал и да донесе усещане за комфорт и релаксация, което индиректно намалява усещането за болка, особено при хронични нервно-мускулни болки.

Топлината трябва да е „приятно топла“, а не гореща – препоръчва се използване на бутилка с топла вода, електрическа възглавничка или загряващ компрес, поставени през тънка кърпа за 10–15 минути, 1–3 пъти дневно според поносимостта. Кожата трябва да се проверява редовно, за да се избегнат изгаряния.

Това е приятен и често полезен инструмент при плексит, но главно след отшумяване на острата фаза и когато водещ проблем са мускулно напрежение и скованост, а не „прясно“ възпаление.

Студено

Студената терапия (криотерапия) се използва най-често в началото – при по-рязка болка, пресни травми и изразено възпаление. Какво прави студеното?

1. Свива кръвоносните съдове и намалява отока

Студът води до вазоконстрикция – свиване на кръвоносните съдове. Това може да намали притока на кръв и да ограничи отока и възпалителния отговор в първите часове/дни след травма или остро обостряне на болката.

2. Намалява проводимостта на нервите и „обезболява“

При охлаждане нервните влакна провеждат сигналите по-бавно, което може да намали усещането за болка и да даде временно „изтръпване“ и облекчение. Това е причината ледът да се препоръчва при остри мускулно-скелетни травми, навяхвания и възпалителни състояния.

При правилно и навременно приложение студената терапия може значително да облекчи симптомите и да подпомогне по-нататъшното възстановяване.

Как да се прилага студ при плексит безопасно?

Ето какво се препоръчва:

• използвайте пакет с лед, замразени зеленчуци или студен гел, винаги увити в тънка кърпа;
• не поставяйте лед директно върху кожата;
• продължителност на охлаждането – до 15–20 минути наведнъж;
• пауза между приложенията – поне 1–2 часа;
• наблюдавайте кожата за побеляване, силно изтръпване или болка – при неприятни усещания прекратете.

Студът е по-уместен в първите 24–48 часа след травма или рязко обостряне на болката, когато има оток, зачервяване или силно възпаление, и се използва няколко пъти дневно за кратко.

Кога студът може да навреди? 

При някои пациенти студът засилва сковаността и дискомфорта, особено при хронични мускулни и невропатни болки (например дългогодишни болки във врата или кръста без ясна травма). Ако при плексит охлаждането влошава болката или се усеща неприятно, по-добре е да се прекрати и да се потърси съвет от специалист.

Студеното е „първа линия“ при остро възпаление и прясна травма, а топлото – при хронично напрежение и скованост. И в двата случая комфортът на пациента и препоръките на лекаря са решаващи.

Какви може да са основните причини за развитие на плексит?

След като изяснихме ролята на топлото и студеното, важно е да знаем и защо изобщо се развива плексит. Това помага да се избере правилна терапия и да се избегне подценяване на сериозни причини.

Основните групи причини могат да се обобщят така:

1. Травма и притискане

Става дума за директни травми, падания, резки движения, фрактури в близост до нервния сплит или продължително притискане (например при тежки операции, катастрофи, раждане). Това може да доведе до разтягане или увреждане на нервните структури.

2. Тумори и метастази

Тумори в областта на белия дроб, медиастинума, шията, таза или ретроперитонеума могат да притиснат брахиалния или лумбосакралния плексус. При някои пациенти радиотерапията при рак (например на гърдата, белия дроб или таза) води до късна радиационно-индуцирана плексопатия.

3. Възпалителни и имунно-медиирани състояния

При Parsonage–Turner синдром (остро брахиален неврит/плексит) се предполага имунно-медиирано възпаление на брахиалния плексус, често след инфекция, операция, травма или ваксинация.

4. Метаболитни и съдови фактори

Диабетната лумбосакрална радикулоплексусна невропатия е пример за увреждане на плексуса при диабет, вероятно свързано със съдови и възпалителни механизми. Васкулити и исхемични процеси също могат да засегнат нервните сплитове.

5. След операции и медицински процедури

Абдоминално-тазова хирургия, ортопедични операции, регионална анестезия или продължително позициониране по време на операция могат да доведат до плексопатии при определени обстоятелства.

Тези примери показват, че плекситът не е „просто настинка в рамото“. Зад болката може да стои всичко - от преумора и възпаление до тумор или системно заболяване, затова диагностиката от невролог е критично важна.

Видове плексит

В анатомията има отделни нервни плексуси и възпалението на всеки от тях дава различна симптоматика.

Брахиален (на рамото)

Брахиалният плексус инервира рамото и горния крайник. При възпаление или увреждане болката обикновено започва в рамото и се разпространява към ръката, понякога до пръстите.

При Parsonage–Turner синдром (остър брахиален неврит/плексит) се описва:

• внезапно начало със силна, мъчителна болка в рамото и горната част на ръката;
• след дни–седмици се появява мускулна слабост и понякога атрофия в рамото и ръката;
• възможни са изтръпване, мравучкане и намален обем на движение.

Брахиален плексит/плексопатия може да се дължи и на травма, тумор, радиация, както и на компресия след фрактури или хирургия.

Цервикален (на врата)

Цервикалният плексус е мрежа от нерви в областта на шията, които инервират част от мускулите на шията и кожата на шията и тилната област. Възпалителни и имунно-медиирани състояния могат да засегнат и цервикалния плексус, като се описват цервикални радикулоплексусни невропатии с:

• болка във врата, понякога с ирадиация към раменете;
• сетивни нарушения (мравучкане, изтръпване) в зоната, инервирана от засегнатите нерви;
• слабост в определени мускулни групи според това кои коренчета и клонове са засегнати.

На практика симптомите често се припокриват с цервикален радикулит (при дискова херния), затова е необходим неврологичен преглед и образни изследвания за разграничаване.

Лумбален (на кръста)

Лумбалният плексус се намира в областта на кръста и инервира част от коремната стена и предната/вътрешната част на бедрото. При лумбална плексопатия се наблюдава:

• болка в кръста, хълбока и предната част на бедрото;
• слабост в мускулите, участващи в сгъване на бедрото и коляното;
• сензорни нарушения (изтръпване, парене) по предната/вътрешна част на бедрото.

Чести причини са диабет, тумори в коремната и тазовата област, травма и операции, както и възпалителни процеси.

Сакрален (седалищен нерв)

Сакралният плексус, заедно с лумбалния, формира лумбосакралния плексус. Той дава началото на седалищния нерв – най-големият нерв в тялото. При засягане на сакралния/лумбосакралния плексус може да се види:

• силна, „стрелкаща“ болка в седалището, задната част на бедрото и подбедрицата;
• слабост в мускулите на крака (затруднено ходене, качване по стълби);
• сетивни нарушения по хода на седалищния нерв.

Причините отново могат да бъдат тумори, радиотерапия, травма, диабетни и възпалителни процеси. Затова „седалищна болка“ не бива автоматично да се приема само за дискова херния – необходимо е по-задълбочено изясняване.

Лечение

Лечението на плексит зависи от причината, тежестта на симптомите и това дали става дума за остро възпаление, травматично увреждане, диабетна невропатия, туморна инвазия и др. Обикновено подходът е комплексен и включва медикаменти, физиотерапия, корекция на натоварването и внимателно определено движение.

Медикаментозно лечение

Има няколко групи медикаменти, приложими според конкретния случай:

• обезболяващи и противовъзпалителни средства (например нестероидни противовъзпалителни) – за овладяване на болката и възпалението;
• лекарства за невропатна болка (някои антидепресанти и антиепилептични медикаменти) – при пареща, стрелкаща, нервна болка;
• кортикостероиди – понякога се използват при остри възпалителни плексити (например Parsonage–Turner) по преценка на невролог;
• имуномодулираща терапия – при определени имунно-медиирани форми;
• антикоагуланти или лечение на подлежащи съдови проблеми – ако има васкулит или исхемична компонента.

Всички медикаменти се назначават от лекар – самолечението с болкоуспокояващи и „силни“ лекарства крие реални рискове.

Открийте всички необходими лекарствени продукти на топ цени в galen.bg! 

Физиотерапия, движение и упражнения

След овладяване на най-острата болка, физиотерапията и дозираното движение стават ключова част от възстановяването. Целите са:

• поддържане на обема на движение в ставите;
• предотвратяване на трайни контрактури и скованост;
• укрепване на мускулите около засегнатата област;
• подобряване на походката, координацията и ежедневната функционалност.

Препоръчва се щадяща активност – когато острата болка намалее, се поощряват леки упражнения в безболезнен обем, за да не „застине“ ставата или мускулът.

Топли и студени компреси като част от лечението

Както беше обяснено по-горе, топлото и студеното не лекуват самата причина за плексита, но могат да бъдат полезен елемент от общия план:

• студ – в първите 24–48 часа след травма или остро обостряне, краткотрайно и през кърпа;
• топло – в по-късните фази, при хронично мускулно напрежение и схващане;
• контрастна терапия (редуване топло/студено) – използва се в спортната рехабилитация, но ефектът е силно индивидуален.

Важно е да се спазват общите правила за безопасност – без крайни температури, не върху увредена кожа, с ограничено време за приложение и особено внимание при пациенти с нарушена чувствителност или периферна невропатия (например при диабет).

Възможно ли е пълно възстановяване?

Прогнозата при плексит зависи силно от причината, степента на нервното увреждане и навременността на лечението.

При имунно-медииран остър брахиален плексит (Parsonage–Turner синдром) много пациенти постепенно се подобряват в рамките на месеци, като частично или значимо възстановяване на силата се описва в период 1–2 години, макар при немалка част да остават остатъчни симптоми.

При лумбосакрални плексопатии, особено диабетни и радиационно-индуцирани, възстановяването може да бъде по-бавно и непълно, като често остават двигателни и сетивни дефицити, въпреки лечението.

По-обобщено, факторите, които влияят на възстановяването, са:

• причината за плексита – травматичен, туморен, възпалителен, диабетен и др.;
• колко бързо е поставена диагнозата и започнато подходящо лечение;
• възрастта и общото здравословно състояние на пациента;
• доколко активно и последователно се изпълнява физиотерапията и програмата за упражнения.

При плексит истинският „ключ“ към възстановяването е комбинация от точна диагноза (за да не се пропуснат сериозни причини като тумор или системно заболяване), адекватно медикаментозно лечение, добре структурирана физиотерапия, щадящо, но редовно движение и, при нужда, допълващи терапии като масаж.

Ако се чудите кое е правилното за вашия случай, най-сигурният подход е да обсъдите симптомите и историята си с невролог или физиотерапевт, който да изгради индивидуален план и да ви помогне по пътя към по-малко болка и повече свобода на движение.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

• NHS (National Health Service). (2023). Sprains and strains – Treatment (RICE method). https://www.nhs.uk/conditions/sprains-and-strains/
• Patient.info. (Last updated 2025). Hot and cold therapy for pain relief. https://patient.info/treatment-medication/painkillers/heat-and-ice-treatment-for-pain 
• Gloucestershire Hospitals NHS Foundation Trust. (2022). Using Ice and Heat to Treat Injuries – Patient Information Leaflet. https://www.gloshospitals.nhs.uk/your-visit/patient-information-leaflets/ice-and-heat-treatment/
• Cleveland Clinic. (2023). Parsonage–Turner Syndrome (Brachial Neuritis): Symptoms & Treatment. https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/15390-parsonage-turner-syndrome 
• Provenzale, J. M., & Kirsch, C. F. E. (2020). Brachial plexopathy. Radsource MRI Web Clinic. https://radsource.us/brachial-plexopathy/ 
• Jones, M. R., & Hunter, C. W. (2022). Lumbosacral plexus injuries. MedLink Neurology. https://www.medlink.com/articles/lumbosacral-plexus-injuries 
• Jang, J. H., Park, J. S., & Lee, S. H. (2022). Selective lower trunk involvement in neuralgic amyotrophy: A case series and literature review. BMC Neurology, 22, Article 182. https://bmcneurol.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12883-022-03013-5