Шумът в ушите, известен още като тинитус, представлява усещане за звук без реален външен източник. Най-често се описва като звънене, пищене, бучене или пулсиране, което може да бъде постоянно или периодично. Тинитусът сам по себе си не е заболяване, а симптом, който сигнализира за промени в слуховата система или за други съпътстващи състояния.
Първите стъпки към облекчение включват преглед при УНГ или аудиолог с аудиометрия, измерване на кръвното налягане и оценка на приеманите лекарства. Според причината могат да се приложат доказани методи като когнитивно-поведенческа терапия, слухови апарати при загуба на слух и звуково обогатяване за по-лесна адаптация.
Основни причини за появата на шум в ушите
За да се избере правилният подход за облекчение, е важно първо да се разбере какво стои в основата на симптома. По-долу са обобщени най-честите и клинично значими причини за появата на тинитус.
Увреждане на слуховата система
Тинитусът често възниква, когато има промяна в начина, по който ухото и слуховият нерв предават звука към мозъка. Ако слухът е отслабен – независимо дали заради увреждане на вътрешното ухо, или поради запушване в средното ухо – мозъкът започва „да компенсира“ липсващия вход, като увеличава своята вътрешна активност. Тази повишена активност се възприема като шум.
Най-често срещаните причини за подобно нарушение са:
- възрастово отслабване на слуха – постепенно увреждане на косместите клетки в кохлеята, често със симетричен високочестотен тинитус;
- излагане на силен шум – концерти, работа с машини, слушалки на висока сила;
- състояния, при които звукът не може да премине нормално – породени от ушна кал, отит на средното ухо, отосклероза;
- проблеми в нерва или структурите зад вътрешното ухо – по-рядко, напр. вестибуларен шваном, често с едностранен шум и асиметрична загуба на слух.
Когато шумът е едностранен, внезапен, прогресиращ или е налице асиметрична загуба на слух, това изисква приоритетна оценка от специалист УНГ/аудиолог.
Състояния на сърдечно-съдовата система
Кръвотокът около ухото и черепната база може да предизвика пулсиращ шум, синхронен със сърдечния ритъм. Това понякога е сигнал за съдови промени или системни фактори, които влияят на циркулацията. Най-честите от тях включват:
- хипертония и състояния с повишен минутен обем – могат да усилят венозния шум и усещането за „жужене“;
- стенози или вариации на югуларните вени и сигмоидните синуси, както и дурален АВ фистула – чести причини за венозен или артериален пулсиращ тинитус;
- проводна загуба на слух, съпроводена с пулсации – в такива случаи първото препоръчвано образно изследване често е КТ на темпоралната кост.
Пулсиращият тинитус е „червен флаг“ – изисква системен преглед, контрол на кръвното налягане и насочена образна диагностика.
Лекарствени странични ефекти
Някои лекарства могат да раздразнят слуховия апарат и да предизвикат шум в ушите или временно намаление на слуха. Това не означава, че те са „опасни“, а че при определени дози или комбинации могат да повлияят на слуха. Обикновено това се случва при:
- някои антибиотици (като аминогликозиди, макролиди или ванкомицин) – рискът е по-висок, когато се приемат заедно с определени диуретици;
- аспирин и други противовъзпалителни лекарства (НСПВС) – при високи дози могат да причинят шум в ушите, който обикновено изчезва след спиране;
- диуретици като фуроземид – при високи или венозни дози могат временно да повлияят слуха.
Не спирайте самостоятелно предписаното ви лечение. Ако подозирате, че дадено лекарство усилва шума в ушите, обсъдете това с вашия лекар – той може да промени дозата, да предложи алтернатива или да проследи слуха ви при нужда.
Стрес и напрежение
Стресът сам по себе си не уврежда слуха, но може силно да усили начина, по който човек възприема шума в ушите. Когато тялото е в напрежение, мозъкът става по-чувствителен към вътрешните звуци, а тинитусът се усеща по-натрапчиво.
Най-ефективният подход за справяне със стреса при тинитус е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Тя помага човек да промени реакциите си към шума, да намали тревожността и да възвърне усещането за контрол:
- КПТ намалява стреса и тревожността, които усилват възприятието на тинитуса;
- при нужда може да се добави психологична подкрепа при безсъние, тревожност или депресивни симптоми, които често съпътстват продължителния шум в ушите.
Управлението на стреса не премахва шума, но значително намалява неговата натрапчивост и облекчава ежедневния дискомфорт.
Външни фактори
Някои ежедневни навици и условия на средата могат да направят шума в ушите по-забележим. Контролът върху тези фактори често помага за облекчаване на симптомите. Обикновено това са:
- излагане на силен шум – работа с машини, стрелба, концерти или слушалки на висока сила; използването на тапи или антифони значително намалява риска;
- кофеин, никотин и алкохол – при някои хора тези стимули усилват възприятието на шума;
- нощна тишина – когато е много тихо, тинитусът се усеща по-осезаемо; леко звуково обогатяване (бял шум, природни звуци) помага да не доминира вниманието.
Малките промени в навиците и средата могат осезаемо да намалят интензитета на шума и да подобрят ежедневния комфорт.
Диагностика и основни изследвания
Първата задача на лекаря е да определи дали шумът в ушите е първичен или вторичен:
- първичен тинитус – най-често е свързан със загуба на слух и няма друга установима причина;
- вторичен тинитус – резултат е от конкретно състояние като възпаление, съдови промени, медикаменти или заболяване на ухото.
За да постави правилна оценка, специалистът обикновено извършва:
- разговор за симптомите – кога са се появили, как звучат, какво ги променя;
- преглед на ухото – търсят се запушвания или възпаления;
- тест на слуха – определя вида и степента на слуховата загуба;
- проверка за предупредителни признаци като пулсиращ шум, едностранен шум или внезапно влошаване на слуха.
След тези първоначални стъпки лекарят решава дали са нужни допълнителни изследвания, като образна диагностика (КТ, МРТ) или лабораторни тестове. Таблицата по-долу обобщава най-често назначаваните изследвания и кога се използват:
|
Изследване
|
Кога е уместно
|
|
Тонална аудиометрия и тимпанометрия
|
Правят се почти винаги, за да се установи дали има загуба на слух и какъв е нейният тип
|
|
Образна диагностика (КТ на темпорални кости)
|
Използва се при пулсиращ шум, съчетан с проводна загуба на слух или при съмнение за структурен проблем в ухото
|
|
МРА/КТА на мозъчни съдове и венозни синуси
|
Назначава се при едностранен или силно изразен пулсиращ тинитус, за да се изключат съдови аномалии
|
|
Кръвно налягане, метаболитен скрининг
|
Помагат за откриване на хипертония, анемия или нарушения в щитовидната жлеза
|
|
Преглед на лекарствена схема
|
Проверява се дали някое от приеманите лекарства може да влияе на слуха
|
Накратко: не всяко оплакване изисква образни изследвания – те се назначават само при наличие на определени предупредителни признаци.
Методи за облекчаване на шума в ушите
Съществуват няколко подхода, които доказано помагат да се намали дискомфортът от шума в ушите. Важно е да се знае, че целта не е шумът напълно да изчезне, а да стане много по-малко натрапчив и да не пречи на ежедневието:
- Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)
Това е най-добре проученият метод. КПТ не „лекува“ шума, а променя начина, по който мозъкът реагира на него, което значително намалява напрежението и стреса. Подобрява съня, концентрацията и качеството на живот.
- Слухови апарати при съпътстваща загуба на слух
Ако човек има и намален слух, слуховите апарати често носят голямо облекчение. Те усилват външните звуци, което естествено намалява възприятието на шума и „успокоява“ слуховата система.
- Звуково обогатяване (sound therapy/enrichment)
Фонови звуци като бял шум, леко радио, вентилатор или природни звуци могат да направят тинитуса по-малко забележим, особено вечер. Това помага за заспиване и намалява стреса, свързан с тишината.
- Контрол на рискови фактори и ежедневни навици
Дребни корекции могат да имат осезаем ефект – осигуряване на редовен сън, избягване на прекомерно кафе, никотин и алкохол, защита от силен шум, управление на стреса и напрежението. Тези стъпки са лесни за прилагане и често намаляват силата на симптомите.
- Лекарства – какво показват доказателствата
Няма универсално „лекарство срещу тинитус“. Медикаменти се използват само при нужда – например при тревожност, безсъние или депресивни симптоми. Добавки като гинко билоба нямат убедителен ефект и не се препоръчват като основна терапия.
Кога трябва да се потърси помощ спешно?
- шум, който пулсира в ритъма на сърцето;
- шум само в едното ухо;
- внезапна или бързо прогресираща загуба на слух;
- придружаващи неврологични симптоми.
Шумът в ушите е симптом с различни причини, но в повечето случаи може да бъде успешно овладян с точна диагностика и подходящи методи за облекчение. Комбинацията от професионална оценка, звуково обогатяване, управление на стреса и корекция на слуха при нужда значително намалява дискомфорта. Навременната консултация със специалист е най-сигурният път към спокойствие и по-добро ежедневие.
Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.
Източници
The information below is required for social login
Вход
Създай нов профил