Световъртеж: най-честите причини и кога да потърсим лекар

Световъртежът сам по себе си не е заболяване, а симптом – може да стои както зад сравнително безобидни състояния като дехидратация или ниско кръвно, така и зад сериозни проблеми като инсулт, ритъмно нарушение на сърцето или заболяване на вътрешното ухо.

Най-общо той включва усещане за „залюляване“, нестабилност, вертиго (усещане, че вие или стаята се върти), често със съпътстващо гадене, повръщане, шум в ушите или главоболие.

При всякакъв внезапен, силен, необясним или придружен от неврологични симптоми световъртеж трябва бързо да потърсите лекарска помощ, а при съмнение за инсулт или инфаркт – спешно отделение.

Кои са най-честите причини за световъртеж?

Преди да разгледаме причините, е важно да разграничим няколко понятия, които пациентите често описват с една дума „световъртеж“:

• вертиго – усещане, че вие или пространството около вас се върти или движи, типично при заболявания на вътрешното ухо и вестибуларния апарат;
• нестабилност / чувство за залюляване – усещате, че губите равновесие, „носят ви краката“, често при проблеми с баланса, нервната система или мускулите;
• предприпадък / „омекване“ – усещане, че ще загубите съзнание, често при ниско кръвно, сърдечни аритмии, анемия, дехидратация или ниска кръвна захар.

Най-честите причини условно се групират в няколко големи категории.

Вестибуларни нарушения

Вестибуларният апарат се намира във вътрешното ухо и отговаря за усещането ни за равновесие и позицията на тялото в пространството. Когато тази система се наруши, се появява типично вертиго – усещане за въртене, често с гадене, повръщане, нестабилна походка и понякога шум в ушите.

Най-честите периферни (свързани с вътрешното ухо) причини са:

1. Доброкачествено пароксизмално позиционно вертиго (DPPV / BPPV)

Причинява се от малки частици („кристалчета“) в каналите на вътрешното ухо. Характерни са кратки (секунди до минути) пристъпи на силно въртене при промяна на положението на главата – например при лягане, обръщане в леглото, навеждане или гледане нагоре.

2. Болест на Мениер

Засега точната причина не е напълно изяснена, но се смята, че е свързана с повишено налягане на течността във вътрешното ухо. Типично протича с повтарящи се пристъпи на вертиго, шум в ушите, чувство за пълнота в ухото и постепенно намаляване на слуха.

3. Лабиринтит и вестибуларен неврит

Това са възпалителни заболявания на вътрешното ухо и вестибуларния нерв, често след вирусна инфекция. Проявяват се с внезапен, силен, продължителен световъртеж (часове–дни), изразена нестабилност, гадене и повръщане. При лабиринтит може да има и намален слух или шум в засегнатото ухо.

4. Вестибуларна мигрена

При част от хората с мигрена световъртежът е водещ симптом – с пристъпно вертиго, чувствителност към светлина и шум, понякога без типично силно главоболие.

5. Ототоксични лекарства

Някои медикаменти (например определени антибиотици, химиотерапевтици, високи дози диуретици) могат да увредят вътрешното ухо и да причинят постоянен световъртеж, шум в ушите и слухово увреждане.

При вестибуларните нарушения световъртежът обикновено е под формата на вертиго, често с гадене и повръщане, провокира се или се усилва от движения на главата и може да бъде съпроводен с шум в ушите и промени в слуха.

Сърдечно-съдови причини

Сърдечно-съдовата система доставя кръв и кислород до мозъка. Когато това се наруши, се появяват световъртеж, чувство за „прималяло“, нестабилност или дори загуба на съзнание. 

Най-честите механизми включват:

• ниско кръвно налягане (артериална хипотония) – може да е конституционално, свързано с медикаменти за високо кръвно, дехидратация, кръвозагуба или тежка инфекция;
• ортостатична хипотония – рязък спад на кръвното при бързо изправяне от легнало/седнало положение, с кратък, но изразен световъртеж, притъмняване пред очите и риск от падане;
• аритмии – твърде бавен или твърде бърз пулс намалява ефективното кръвоснабдяване на мозъка и води до световъртеж, сърцебиене, задух, притискане в гърдите;
• стеноза на каротидните артерии и други съдови заболявания – стеснени съдове към мозъка увеличават риска от преходни исхемични атаки и инсулт, които могат да започнат със световъртеж;
• анемия – намален брой червени кръвни клетки също води до по-лошо кислородно снабдяване на мозъка и чувство за слабост и замаяност.

Следователно, когато световъртежът се комбинира със сърдечни симптоми (болка в гърдите, силно сърцебиене, задух) или със загуба на съзнание, кардиологична оценка е задължителна.

Хормонален и метаболитен дисбаланс

Нарушенията в хормоналния и общия метаболитен баланс също често са свързани с оплаквания от замайване и нестабилност.

Типични примери са:

1. Хипогликемия (ниска кръвна захар)

Може да се наблюдава при хора с диабет на терапия с инсулин/таблетки, но и при продължително гладуване или тежко физическо натоварване. Симптомите включват световъртеж, изпотяване, треперене, сърцебиене, силен глад, обърканост и в тежки случаи – загуба на съзнание.

2. Хормонални нарушения на щитовидната жлеза

Хипертиреоидизъм (ускорена функция) може да причини сърцебиене, слабост, тремор, тревожност и световъртеж; хипотиреоидизъм (забавена функция) – умора, забавен пулс, студени крайници и усещане за нестабилност.

Прочетете още: Симптоми на проблем със щитовидната жлеза: Какво трябва да знаете?

3. Електролитни нарушения и дехидратация

Загуба на течности при повръщане, диария, висока температура или недостатъчен прием на вода води до спад на кръвното налягане, промени в сърдечния ритъм и световъртеж.

4. Хормонални промени при бременност и менопауза

При част от жените колебанията в хормоналните нива се съпровождат с епизоди на замайване, слабост и нестабилност, особено при съпътстваща анемия или ниско кръвно.

Ключов извод тук е, че световъртежът често е знак, че организмът се опитва да сигнализира за по-общ дисбаланс – кръвна захар, електролити, хормони.

Стрес и тревожност

Стресът и тревожните разстройства са честа, но подценявана причина за оплаквания от замайване, чувство за „плуваща глава“ и нестабилност.

При хроничен стрес и панически атаки световъртежът се появява по няколко механизма:

• хипервентилация (учестено дишане) – води до промени в нивата на въглеродния диоксид в кръвта и усещане за замайване, изтръпване на крайниците, стягане в гърдите;
• повишен мускулен тонус в областта на врата и раменете – може да наруши притока на кръв и информация от рецепторите за положение на главата;
• нарушен сън, умора и по-честа употреба на кофеин, алкохол и никотин – всички те допълнително натоварват нервната и сърдечно-съдовата система;
• странични ефекти от лекарства за тревожност и депресия – някои медикаменти могат да причинят замайване, особено в началото на терапията.

Важно е да се подчертае, че дори когато стресът е основната причина, първо трябва да се изключат органични заболявания. Затова оценка от общопрактикуващ лекар, невролог или психиатър е препоръчителна при хроничен световъртеж, свързан с тревожност.

Кога световъртежът е признак за сериозен проблем?

Световъртежът е симптом, който никога не бива да се игнорира, но има ситуации, в които той може да е сигнал за спешно състояние и изисква незабавна реакция. Международни медицински източници препоръчват да потърсите спешна медицинска помощ при поява на нов, силен световъртеж или вертиго, съчетани с някой от следните признаци:

1. Подозрение за инсулт или друго остро неврологично състояние
• внезапен, силен световъртеж или вертиго;
• слабост или парализа на лице, ръка или крак (особено едностранно);
• внезапно нарушение на говора, затруднено намиране на думи или трудно разбиране на чуждата реч;
• внезапно двойно виждане, загуба на зрение или силно главоболие;
• силна нестабилност, невъзможност да стоите прави или да ходите.
2. Комбинация със сърдечни симптоми
• болка или силен натиск в гърдите;
• силно сърцебиене, чувство, че „сърцето прескача“;
• задух, студена пот, бледност;
• внезапен колапс или загуба на съзнание.
3. Внезапна загуба на слух или силен постоянен шум в едното ухо

Особено ако е съчетано с вертиго – това може да е признак за остро заболяване на вътрешното ухо, което изисква спешна УНГ/неврологична оценка.

4. Световъртеж след травма на главата или шията

Падане, удар, автомобилна катастрофа – възможни са мозъчно сътресение, вътрешен кръвоизлив или увреда на шийните прешлени.

5. Продължителен, непрекъснат световъртеж с повръщане и невъзможност за прием на течности

Риск от тежка дехидратация и електролитен дисбаланс, както и опасност да се пропусне сериозна централна причина.

Освен тези спешни ситуации, трябва да потърсите лекар в кратък срок (часове–дни), ако:

• имате повтарящи се пристъпи на вертиго, особено с шум в ушите или намален слух;
• световъртежът се влошава, вместо да отзвучи;
• симптомите пречат на нормалното ви ежедневие (страх от падане, ограничаване на активности);
• имате хронични заболявания (сърдечни, неврологични, диабет) и на този фон се появяват нови епизоди на световъртеж.

Като цяло – всеки внезапен, тежък, необясним или различен от обичайното за вас световъртеж, особено със съпътстващи симптоми, е повод за преглед, а не за изчакване.

Как се диагностицира причината?

Диагностиката започва с подробен разпит и клиничен преглед. Съвременните ръководства подчертават, че най-важни са описанието на симптомите и физикалният преглед, а не автоматичното назначаване на образни изследвания. Това помага да се разграничи дали световъртежът е вестибуларен, сърдечно-съдов, метаболитен или психогенен.

Анамнеза – какво ще попита лекарят?

Лекарят уточнява какъв тип е усещането (въртене, залюляване, предприпадък), как е започнало, колко продължава и какво го провокира. Преглеждат се:

• първа поява, продължителност и честота на епизодите;
• връзка с движения на главата, изправяне, физическо усилие или стрес;
• придружаващи симптоми като гадене, повръщане, шум в ушите, промени в слуха, главоболие, слабост, зрителни нарушения;
• придружаващи заболявания (сърдечни, неврологични, ендокринни, мигрена);
• приемани лекарства и добавки.

Тази информация често е достатъчна да насочи към вероятната група причини.

Физикален и неврологичен преглед

Прегледът определя дали световъртежът е периферен (от вътрешното ухо) или централен (от мозъка), както и дали има сърдечно-съдова връзка. Обичайно се оценяват:

• кръвно налягане в легнало и изправено положение;
• пулс и сърдечна аускултация;
• неврологични показатели – сила, рефлекси, координация;
• очни движения и наличие на нистагъм;
• специални тестове като Дикс–Холпайк (при съмнение за BPPV) и HINTS (при остро вертиго);
• походка и баланс.

Резултатите определят дали е нужна консултация с УНГ, невролог, кардиолог или друг специалист.

Лабораторни и функционални изследвания

Назначават се според подозрения за конкретен механизъм. Обичайно включват:

• кръвни изследвания – кръвна картина, глюкоза, електролити, функция на органите, хормони на щитовидната жлеза;
• ЕКГ или холтер при съмнение за аритмия;
• аудиометрия при шум в ушите или съмнение за заболявания на вътрешното ухо;
• вестибуларни тестове (видео-хед импулс тест, калорични проби) – при отоневролог.

Образни изследвания (скенер, ЯМР)

CT или MRI не се правят рутинно, а само при съмнение за централна причина – инсулт, тумор, възпалителни или структурни изменения. Образна диагностика е оправдана най-вече при неврологични дефицити или нетипична клинична картина.

В крайна сметка лекарят определя нужните изследвания според общата картина, а не „по шаблон“.

Какви са методите за лечение?

Лечението зависи от конкретната причина – няма универсално лекарство за световъртеж. Подходът обикновено комбинира терапия на основното заболяване, краткотрайно облекчаване на симптомите и при нужда – вестибуларна рехабилитация.

Нефармакологични подходи

Промяната в ежедневните навици често намалява честотата и силата на пристъпите. Препоръчва се:

• достатъчен прием на течности и избягване на дехидратация;
• бавно изправяне от легнало/седнало положение;
• ограничаване на алкохола и кофеина;
• редовно хранене за поддържане на стабилна кръвна захар;
• осигуряване на сън и почивки;
• мерки за предотвратяване на падания (добро осветление, премахване на препятствия).

Тези стратегии не заменят лечението, но подпомагат възстановяването.

Лечение при вестибуларни нарушения

Целта е възстановяване на функцията на вътрешното ухо и баланса чрез:

• репозициониращи маньоври (напр. Епли) – ефективни при BPPV, с бърз резултат;
• вестибуларна рехабилитация – упражнения за адаптация на мозъка при хронично вертиго, неврит, двустранна вестибуларна загуба;
• медикаменти – краткотрайни вестибуларни супресанти и противорвотни; при Мениер – намаляване на солта и диуретици; при инфекция – лечение според причинителя.

Терапията се определя от УНГ специалист или отоневролог.

Лечение при сърдечно-съдови и метаболитни причини

Ключово е овладяване на основното заболяване. Възможните мерки включват:

• корекция на медикаменти за кръвно налягане;
• лечение на аритмии;
• терапия на анемия (желязо, витамини);
• контрол на диабет и предотвратяване на хипогликемии;
• корекция на електролитни нарушения и дехидратация (перорално или венозно).

След стабилизиране на тези състояния световъртежът обикновено намалява.

Подход при стрес и тревожност

Когато психогенните фактори са водещи, ефективен е комбиниран подход:

• психотерапия (особено когнитивно-поведенческа);
• техники за дишане и релаксация;
• медикаментозна терапия при нужда (по преценка на психиатър);
• ограничаване на кофеин, енергийни напитки и никотин.

Обикновено работи мултидисциплинарен екип – личен лекар, невролог, психиатър/психолог.

Световъртежът е симптом с много различни причини. Важно е да се наблюдават типът на усещането, продължителността, провокиращите фактори и съпътстващите симптоми. Навременната оценка от специалист (личен лекар, невролог, УНГ, кардиолог или ендокринолог) е ключова за установяване на причината и назначаване на правилното лечение.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област. 

Източници

• Mayo Clinic. Dizziness – Symptoms and causes. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/dizziness/symptoms-causes/syc-20371787 
• Cleveland Clinic. Dizziness: Causes & Treatment. https://my.clevelandclinic.org/health/symptoms/6422-dizziness 
• NHS. Vertigo. https://www.nhs.uk/conditions/vertigo/ 
• NHS. Labyrinthitis and vestibular neuritis. https://www.nhs.uk/conditions/labyrinthitis/ 
• Mayo Clinic. Benign paroxysmal positional vertigo (BPPV). https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/vertigo/symptoms-causes/syc-20370055 
• American Academy of Family Physicians (AAFP). Dizziness: Evaluation and Management. American Family Physician, 2023. https://www.aafp.org/pubs/afp/issues/2023/0500/dizziness.html 
• BMJ Best Practice. Assessment of dizziness – Differential diagnosis of symptoms. https://bestpractice.bmj.com/topics/en-gb/71