Цироза на черния дроб: ранни и късни симптоми, които не бива да игнорираме

Цирозата на черния дроб е хронично и прогресивно заболяване, при което нормалната чернодробна тъкан постепенно се заменя с фиброзна (белези). Това води до нарушаване на основните функции на органа – пречистване на кръвта, метаболизиране на вещества, производство на жлъчка и кръвосъсирващи фактори.

В ранните стадии симптомите често са леки или липсват, но с напредването на заболяването се появяват сериозни прояви като умора, гадене, жълтеница, асцит (течност в корема), оток на краката и обърканост. Именно ранното разпознаване на тези признаци дава шанс за навременна диагностика, лечение и забавяне на прогресията на цирозата.

Основни симптоми на цироза на черния дроб

Черният дроб може дълго да компенсира увреждането, затова симптомите на цирозата често се появяват късно – когато повече от половината от функцията на органа вече е нарушена. Важно е да разграничим ранните, по-неспецифични оплаквания от късните, които говорят за декомпенсация и сериозни усложнения.

Ранни симптоми на цироза

В началните стадии цирозата може да протича безсимптомно или с много дискретни оплаквания, които лесно се приписват на стрес, преумора или „лошо храносмилане“. Въпреки това именно тези ранни симптоми не бива да се игнорират, особено при наличие на рискови фактори като алкохол, хепатит или затлъстяване.

Най-честите ранни симптоми включват:

• умора и отпадналост – постоянна, непреходна умора, чувство за слабост и липса на енергия, дори при нормален сън и почивка;
• намален апетит – бързо засищане, липса на желание за храна, „караш“ се да ядеш без да имаш апетит;
• необяснима загуба на тегло – отслабване без промяна в хранителния режим или с нормален/повишен прием на калории;
• гадене и понякога повръщане – изява без ясна връзка с конкретна храна или хранително натравяне;
• лек дискомфорт или тежест в горната дясна част на корема – в областта на черния дроб, особено след по-тежки или мазни храни;
• ранно леко подуване на корема – понякога свързано с начално натрупване на течност (ранен асцит);
• „мозъчна мъгла“ – затруднена концентрация, забравяне, по-бавно мислене, особено при напредващо хронично чернодробно увреждане.

Тези симптоми сами по себе си не доказват цироза, но тяхната комбинация, особено при човек с рискови фактори (алкохол, хепатит, затлъстяване, диабет), е сериозен повод за изследване на чернодробните ензими и образна диагностика.

Следователно, ако умората, гаденето и загубата на апетит са трайни, не ги подминавайте като временно неразположение, а ги обсъдете с лекар.

Късни симптоми и усложнения

При напредване на заболяването черният дроб вече не може да компенсира увреждането. Появяват се типични, по-тежки симптоми, които показват декомпенсирана цироза и често изискват болнично лечение.

Характерни късни симптоми са:

• жълтеница – пожълтяване на кожата и склерите (бялото на очите) поради натрупване на билирубин; често е съпроводена с тъмна урина и светли изпражнения;
• асцит – натрупване на течност в коремната кухина, водещо до подут, напрегнат корем, чувство за тежест и затруднено дишане;
• оток на крайниците – подуване на краката, глезените и стъпалата поради задържане на течности и понижен синтез на албумин в черния дроб;
• лесно образуване на синини и кървене – резултат от нарушен синтез на фактори на кръвосъсирването и тромбоцитни нарушения; появяват се хематоми при минимални удари, често кървене от носа и венците;
• силен сърбеж по кожата – без алергична причина, свързан с натрупване на жлъчни соли в кръвта и тъканите;
• кожни промени – зачервени длани (палмарна еритема), „паяжини“ от малки кръвоносни съдове по кожата (спайдър ангиоми), по-червено лице;
• повишен пулс и тахикардия – свързани с анемия, циркулаторни промени и общото отслабване на организма.

Тези късни симптоми са сигнал за сериозно напреднало заболяване. При поява на жълтеница, асцит, изразен оток, кървене или обърканост е необходима незабавна лекарска оценка и често спешно лечение в болница.

Причини за чернодробна цироза

Чернодробната цироза е резултат от продължително увреждане на черния дроб, което води до хронично възпаление, фиброза и структурни промени. Важно е да познаваме основните причини, защото лечението винаги започва с овладяване или премахване на причинителя.

Най-честите причини за цироза са:

• хронична и прекомерна употреба на алкохол – продължителната злоупотреба с алкохол е една от водещите предотвратими причини за цироза в световен мащаб. Алкохолът причинява възпаление и омазняване на черния дроб, които с времето прогресират до фиброза и цироза;
• вирусни хепатити B и C – хроничната инфекция с хепатит B или C води до дългогодишно възпаление на черния дроб и е основен рисков фактор за развитие на цироза и чернодробен рак. Предават се чрез кръв (преливания, игли, нестерилни инструменти), полов път и от майка на дете;
• неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD) и неалкохолен стеатохепатит (NASH) – при затлъстяване, диабет тип 2, инсулинова резистентност и метаболитен синдром в черния дроб се натрупват мазнини, които могат да причинят възпаление (NASH). Тази форма на мастно чернодробно заболяване постепенно може да доведе до фиброза и цироза;
• автоимунен хепатит – при него имунната система атакува чернодробните клетки. Без лечение може да се стигне до тежка фиброза и цироза;
• Болест на Уилсън и хемохроматоза – това са редки метаболитни заболявания, при които в черния дроб се натрупват съответно мед (болест на Уилсън) или желязо (хемохроматоза). Тези натрупвания увреждат чернодробната тъкан и могат да доведат до цироза, ако не се лекуват;
• заболявания на жлъчните пътища – първичен билиарен холангит и първичен склерозиращ холангит са заболявания, при които се възпалява и стеснява жлъчната система. Това нарушение води до увреждане и фиброза на черния дроб (билиарна цироза);
• увреждания от лекарства и токсини – продължителният или неправилен прием на определени лекарства, както и токсини, може да причини хронично чернодробно увреждане. Затова не бива да се приемат медикаменти и хранителни добавки без консултация с лекар, особено при вече увреден черен дроб;
• сърдечно-съдови нарушения – продължителни тежки нарушения в кръвоснабдяването (например при сърдечна недостатъчност) могат да доведат до т.нар. „кардиачна цироза“.

Разбирането на причината е ключово не само за терапията, но и за профилактиката – спиране на алкохола, лечение на хепатит, контрол на затлъстяването и диабета могат реално да забавят или предотвратят развитието на цироза.

Етапи на чернодробната цироза

Цирозата не възниква внезапно – тя се развива постепенно, като преминава през различни стадии. В клиничната практика най-често се описват две основни фази – компенсирана и декомпенсирана цироза, които добре отразяват дали черният дроб все още успява да „навакса“ увреждането или вече е загубил тази способност.

Компенсирана

Компенсираната цироза представлява ранен етап от заболяването, при който в черния дроб вече са настъпили фиброзни промени и са се образували възли, но въпреки това органът все още успява да изпълнява по-голямата част от своите функции. В този стадий оплакванията обикновено са слабо изразени или напълно липсват.

Типични прояви на компенсираната цироза могат да бъдат:

• лесна уморяемост и слабост;
• лек дискомфорт или тежест в дясното подребрие;
• намален апетит, понякога лека загуба на тегло;
• леко подуване на корема без изразен асцит.

На този етап често се открива повишение на чернодробните ензими (AST, ALT, GGT, ALP), промени в билирубин, INR и албумин при рутинни кръвни изследвания, без пациентът да има тежки оплаквания.

В компенсираната фаза спирането на причинителя – например прекратяване на алкохолната консумация, лечение на хепатит или намаляване на телесното тегло – в комбинация със стриктно наблюдение от хепатолог и подходящ хранителен режим и начин на живот, може съществено да забави развитието на заболяването и да намали риска от поява на усложнения.

Декомпенсирана

Декомпенсираната цироза е напреднал стадий, при който черният дроб вече не може да изпълнява жизненоважните си функции. Тогава се появяват характерните тежки симптоми и усложнения, които често застрашават живота.

Типични белези на декомпенсирана цироза са:

• изразена жълтеница;
• асцит – събиране на големи количества течност в корема;
• оток на краката;
• пристъпи на чернодробна енцефалопатия – обърканост, сънливост, промени в поведението;
• кървене от варици на хранопровода – повръщане на кръв или черни, катранени изпражнения;
• склонност към инфекции и бъбречни усложнения.

При декомпенсираната цироза лечението е насочено към овладяване на асцита и отоците чрез диуретици, ограничение на солта и при нужда извеждане на събраната течност. Важен акцент е и профилактиката и лечението на варицното кървене, което обикновено се контролира с бета-блокери или ендоскопско лигиране. Чернодробната енцефалопатия се повлиява с лактулоза, рифаксимин и внимателно подбран прием на протеини.

Паралелно с това се извършва оценка дали пациентът е подходящ кандидат за чернодробна трансплантация.

Колкото по-рано се открие цирозата, толкова по-големи са шансовете за стабилизиране на състоянието и по-дълъг, качествен живот.

Превенция

Превенцията при цирозата е насочена към намаляване на рисковите фактори и ранно откриване на чернодробното увреждане, преди да се стигне до необратима фиброза. 

Ограничен прием на алкохол

Алкохолът е един от най-сериозните и напълно предотвратими рискови фактори за чернодробна цироза. Дори и да не се стигне до цироза, продължителната употреба на алкохол води до мастен черен дроб, алкохолен хепатит и сериозно повишава риска от фиброза.

За да се намали рискът:

• приемът на алкохол трябва да бъде силно ограничен, а при вече установено чернодробно увреждане – напълно прекратен;
• хора с анамнеза за алкохолна злоупотреба и повишени чернодробни ензими трябва да бъдат насочвани към програми за отказ от алкохол и психотерапевтична подкрепа;
• комбинирането на алкохол с други рискови фактори (хепатит, затлъстяване, диабет) значително ускорява прогресията към цироза.

Навременното и окончателно спиране на алкохола при пациенти с ранно чернодробно увреждане може съществено да подобри функцията на черния дроб и да забави развитието на цироза.

Балансирана диета

Диетата играе ключова роля както в профилактиката, така и в лечението на чернодробната цироза. Нездравословното хранене, богато на мазнини и захари, води до затлъстяване и неалкохолна мастна чернодробна болест, които са основни причини за хронично увреждане на черния дроб.

При профилактика и при вече установено чернодробно заболяване се препоръчват:

• ограничаване на солта – особено при склонност към асцит и оток, тъй като солта задържа течности;
• избягване на мазни и пържени храни – редуциране на наситени мазнини и трансмазнини, които допринасят за омазняване на черния дроб;
• редуциране на рафинираните захари и сладки напитки – захарта и фруктозата (сладки напитки, десерти) засилват натрупването на мазнини в черния дроб;
• прием на достатъчно белтъчини – за поддържане на мускулната маса, но внимателно дозирани при наличие на енцефалопатия;
• богат прием на плодове и зеленчуци – осигуряват фибри, антиоксиданти, витамини и минерали;
• избягване на самолечение с билки и „детокс“ продукти – много от тях могат да увредят допълнително черния дроб и не трябва да се приемат без лекарски контрол.

При установена цироза и асцит често се налага специализиран хранителен режим, изготвен от лекар и диетолог.

Редовна физическа дейност

Редовната физическа активност е важен елемент от профилактиката на чернодробните заболявания и цирозата, особено в контекста на затлъстяването и метаболитния синдром.

Физическата активност:

• подпомага поддържането на нормално телесно тегло и намалява висцералните мазнини;
• подобрява инсулиновата чувствителност и контролира риска от диабет тип 2;
• подпомага намаляването на мастните натрупвания в черния дроб при неалкохолна мастна чернодробна болест;
• подобрява общия тонус, намалява умората и подкрепя психичното здраве.

Препоръчва се редовна умерена аеробна активност – като бързо ходене, колоездене или плуване – с обща продължителност около 150 минути седмично. Към това е добре да се добавят и упражнения за сила два до три пъти седмично, като видът и интензитетът им трябва да бъдат съобразени със здравословното състояние. При хора с напреднала цироза физическото натоварване трябва да се въвежда постепенно и задължително след консултация с лекуващия лекар, за да се избегне пренатоварване.

В комбинация с балансирана диета и отказ от алкохол, редовната физическа активност е едно от най-ефективните средства за профилактика на затлъстяване, мастен черен дроб и прогресия към цироза.

Цирозата на черния дроб е сериозно, прогресиращо заболяване, което често остава „тихо“ в ранните си стадии. Навременната диагностика, както и стриктната профилактика са ключът към запазване на чернодробната функция и предотвратяване на тежки усложнения.

Статията е с информативен характер. Преди да предприемете действия, свързани с Вашето здраве, е препоръчително да се консултирате с лекар или специалист в съответната област.

Източници

• Mayo Clinic. Cirrhosis – Symptoms and causes. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/cirrhosis/symptoms-causes/syc-20351487 
• Merck Manual Consumer Version. Cirrhosis of the liver. https://www.merckmanuals.com/home/liver-and-gallbladder-disorders/fibrosis-and-cirrhosis-of-the-liver/cirrhosis-of-the-liver 
• European Association for the Study of the Liver (EASL). EASL Clinical Practice Guidelines for the management of patients with decompensated cirrhosis. Journal of Hepatology. https://www.journal-of-hepatology.eu/article/S0168-8278%2818%2931966-4/fulltext 
• Mayo Clinic. Cirrhosis – Diagnosis and treatment. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/cirrhosis/diagnosis-treatment/drc-20351492 
• Mayo Clinic. Cirrhosis self-care and diet. https://www.mayoclinic.org/cirrhosis-self-care/art-20588994
• British Liver Trust. Symptoms of cirrhosis. https://britishlivertrust.org.uk/information-and-support/liver-conditions/cirrhosis/symptoms-of-cirrhosis/ 
• Journal of Hepatology. Global burden of liver disease: 2023 update. https://www.journal-of-hepatology.eu/article/S0168-8278%2823%2900194-0/fulltext 
• Oxford Academic. Current epidemiology of chronic liver disease. https://academic.oup.com/gastro/article/doi/10.1093/gastro/goae069/7697717 
• AASLD. Diagnosis, evaluation and management of ascites and spontaneous bacterial peritonitis. https://www.aasld.org/practice-guidelines/diagnosis-evaluation-and-management-ascites-spontaneous-bacterial-peritonitis